Защо София не познава Дупевица – първенец на планината си Люлин?
Всеки знае Черни връх, има уикенди, когато по него пъпли половин София, както се казва разговорно, а мнозина столичани в повече дори не знаят, че името Люлин на панелния комплекс идва от планината, в чието подножие се намират с жк Овча купел. Самата премиерска Банкя е в нозете на тази почти невидима, но също вълшебна софийска планина, само че от другата й страна.
Още по-забавно е името на първенеца на Люлин – Дупевица. Ясно какъв е коренът му, но пък една разходка дотам нито изисква особени сили, нито екипировка. Може да вземете дори градския транспорт до последната спирка на автобус 260 – от Петте кьошета няма и половин час, да минете през парка на Горна баня, който започва от нея, покрай старческия дом, където издъхна самата ни най-великата и възпяла Черни връх поетеса Багряна, та да се качите на най-хубавата софийска панорама до местността Бонсови поляни. Понеже не работи хотелът с хубавия ресторант и градината там, продължете нагоре.
Високият 1256 метра връх е само на час – час и половина път пеша. По-голямата част от него, за удобство е и асфалтов, но в горния си дял е доста изровен и много по-добре да го минете на краката си, хем и по-полезно. По пътя ще стигнете до т.нар. Добринова скала, която според експертите е с най-добрата планинска гледка към София.
По път е и Горнобанският манастир, който е доста симпатичен и интересен с миниатюрните си размери, но и доста автентичен в същото време, защото не е туристически обект като други севти обители у нас.
От него за върха води черен път. Малко преди ретранслатора за тв- или радиосигнал пътят става стръмен, но по силите на всеки нетрениран любител. Недалеч има бункери и други останки от старо военно поделение, което не работи почти четвърт век, а с малко повече въображение можете да го представите на децата си като крепостта на София. То е играло буквално тази роля от идеалната точка за контрол върху цялото поле в нозете ви.
С табелките за върха изникват и приказни гледки не само към столицата, но също към другата й планина – Витоша, към Стара планина, а от другата страна – и към Рила, която се вижда най-добре досами самия връх Дупевица.
По обратния път надолу, можете да видите табели, които ви извеждат по планинските пътеки до Владая или Банкя – в двете противоположни посоки, но по-близо и по-удобно е връщането в Горна баня. В нейния център – на около пет – седем минути от последната спирка на 260, където можете да оставите и колата си, ако не го сторите на Бонсови поляни или до ретранслатора, можете да си наточите прочутата минерална вода на чешмите пред рутещата се 30 години иначе красива необарокова баня, откъдето – културен феномен – тръгва отбелязването на 2 февруари не като Петльовден, а като по-друг празник. После, учудени, че до нея има голям хотел, който стои като паметник на българското безхаберие, вместо да се е превърнал в модерен спакомплекс, вземате автобуса за центъра или колата си. След броени месеци, недалеч от мястото ще бъде и първата/последната спирка на третата Зелена метролиния на София.
Снимка: Друми в думи
