Криза поне до 2023 г., липсата на икономически мерки в карантината бе самоубийство: проф. Стив Ханке
В ексклузивно интервю за 19 минути, което подготвяме от началото на май, проф. Стив Ханке от университета Джонс Хопкинс в САЩ казва тежки истини какво чака България поради липсата на адекватни икономически мерки в корона-кризата, колко ще се точи тя в следващите години, ще могат ли „лепкавите пръсти на правителството”, както ги нарича, да пипнат огромния резерв на БНБ, който крепи Борда, или той ще бъде даден без бой на Европейската централна банка, както и спазват ли се наистина правилата в Еврозоната или всеки си прави, каквото си иска, особено с наличните корона-оправдания през последните месеци.
Понеже се надяваме на скорошно влизане в Европейския банков съюз и чакалнята на Еврозоната, където разчитаме на ясни правила и регламенти, бихте ли обяснили скандала между Германия и Европейската централна банка?
Конституционният съд на Германия постанови, че програмата на ЕЦБ за купуване на бондове нарушава немския закон. Но това решение просто ще бъде игнорирано от ЕЦБ. Регламентите на ЕС станаха гъвкави като ластик. Погледнете дори само Маастрихтските критерии. Имаше правила какви да бъдат дефицитите на държавите – членки. Обаче тези правила не устройват политиците. И те ги прегазват. Политиците в ЕС си играят по някакви собствени неписани правила.
Колко дълга виждате кризата в ЕС и България, която стартира и колко силно ще я почувстваме? Коронавирусът ли е истинската причина за нея или навлизането в рецесия още през есента на 2019 г?
Целият ЕС, включително България, има дълбок проблем. По най-оптимистичния сценарий не очаквам достигане на нивото на реалния БВП да достигне равнищата преди К19 в повечето европейски страни преди 2023 г. А най-вероятно ще стане и по-късно. Шведският либерален подход се оказва най-ефективен за предотвратяване на икономическите вреди от COVID-19.
Има голям спор за предкризисния ръст на българската икономика през 2019 г., който беше преоценен от очакваните 3,4-3,6% на 3% от НСИ, но български професори казват, че всъщност е 0,9% - кой е прав?
Българските професори са много по-близо до истината от НСИ.
Не смятате ли, че се налагаше да имаме икономически щаб в кризата, както имаме здравен? Какво бихте препоръчали на един такъв съвет, за да съхрани българската индустрия, сектора на услугите, туризма и заетостта?
Такъв щаб би влязъл твърде късно в играта. България, както повечето държави, не практикува принципа 5 П: Предварителната Подготовка Предпазва от Позорно Представяне. И това не е изненада. Политиците и правителствата, особено в България, рядко спазват тези 5П.
Питам по друг начин: трябваше ли да затваряме икономиката за 2 месеца, без да имаме представа какво ще правим след това?
Не! Защо би ви било да се самоубивате? Вместо това България можеше да постави знак: отворена за бизнес, както Швеция направи.
Хората у нас, които не харесват онова, което казвате, често твърдят: „Той не е бащата на българския валутен борд”. Кой е Бащата тогава?
Като говорим за бащинство, обичам фактите и документите. Там ще намерите моето име. И това е причината, като всеки добър баща, до днес да браня своето потомство.
Кога всъщност започна работата по Борда – вярно ли е, че стартът е през 1996 г. и дори години преди въвеждането от 1997 г., както твърди сегашният депутат и тогавашен икономически вицепремиер проф. Гечев?
Да, работата започна преди 1996 г. Първата разработка за българския валутен борд е от началото от 1991 г. – съвместната ни монография с д-р Курт Шулер: “Teeth for the Bulgarian Lev: A Currency Board Solution” (Washington, D.C. 1991.).
Как успяхте да направите тази система, която още гарантира финансовата стабилност на България, която всички правителства през последните 23 г. си приписват като своя заслуга? Толкова лесно ли е да се разруши Борда, което ни очаква с чакалнята на Еврозоната?
Направих дизайна на българския валутен борд по стандартните линии. Изучил съм около 70 борда, съществували преди него. Взех най-добрите им характеристики. В това число включвам борда в Естония, който направих през 1992 г. и в Литва, на който бях държавен съветник през 1994 г.
Вярно ли е, че с очакваното ни влизане в ERM II и Европейския банков съюз може да има записаната в закона на Владислав Горанов и Менда Стоянова 15% девалвация/ плаване на лева?
Няма никаква причина да се залага Бордът или флуктоации на валутния курс заради и след влизането в чакалнята ERM II. Нито Естония, нито Литва направиха такава глупост.
Вярно ли е, че може истинската цел на правителството за толкова натиск против Борда и за влизане в ЕRM II да се окаже слагане на ръка на резерва на БНБ от 26 млрд. евро, който ще бъде освободен?
В момента резервите на БНБ са на сигурно място в Борда и са далеч от лепкавите пръсти на политиците ви. Ако има такива сред тях, които се надяват да стане това, за което питате, трябва да ги събудим от съня – мечта. С влизането в Еврозоната онова, което сега е БЪЛГАРСКИ резерв, ще се превърне автомантично в разполагаем резерв на Европейската централна банка.
Борис Ангелов
