Япония не затвори и кара лека корона
Юлияна Антонова-Мурата е родена в София, но живее от години в Япония. Била е омъжена за японец, от когото има син. Години по-късно, след като се разделя с бащата на детето си, среща друг японец, за когото е омъжена до днес. Биографията на Юлияна Антонова е свързана с дипломатическа работа в българското Министерство на външните работи. Тя започва кариерата си там в средата на 90-те години като аташе, за да достигне до ранг пълномощен-министър. По-голямата част от професионалната ѝ кариера преминава в Азия - Китай и Япония.
След земетресението във Фукушима през 2011 г. посолството ни в Токио осъмва без консул, защото дипломатът, който е на този пост, напуска спешно страната поради страх от повишена радиационна активност. От министерството в София спешно поверяват консулската работа на Юлияна и така за дълго време посолството на България в Токио става неин дом. След края на мандата си Юлияна остава да живее и до днес със семейството си в Токио.
Юлияна Антонова-Мурата е автор и на книгите „Моши моши, Япония“ и „Уки уки, Япония“, които читателите определят като „книги за чудесата в ежедневието на японците, които на нас българите толкова много ни липсват”, а самата Юлияна нарича „книги за доброто”.
Свързахме се с Юлияна, за да ни разкаже как тече животът в Япония на фона на световната пандемия от коронавирус.
Япония е една от страните със сравнително меки мерки по отношение на коронавируса и като че ли животът там продължава да си тече нормално. Няма масови карантини, блокиране на обществения и икономическия живот. Така ли е, каква е ситуацията в момента? Какво е позволено и какво - не?
До момента в Япония няма много от познатите мерки в страни като Франция, Корея, България и пр., в които, за да се предотврати разпространението на вируса, хората са „под ключ”, забранено е да излизат на разходки, освен на пазар.
Японците са навън. В края на март - улиците са пълни с хора.
Някои компании са взели решение служителите им да работят от домовете си. И те го правят. В компанията на моя съпруг обаче всички продължават да ходят всеки ден на работа. Има отправена препоръка към служителите да идват с велосипеди, да ползват таксита, да вървят пеша. Подробностите взаимно са уточнени и всички продължават да работят постарому в нормален работен климат. Това е за периода февруари – март.
Нова мярка е, че от 26 март т.г. за 73 страни има забрана да посещават Япония, в т.ч. и България като една от страните членки на ЕС, от САЩ, Корея, Китай и т.н.
2 април, вечерта късно на една от улиците в „Гинза”, движението не е оживено, но има хора.
Учениците излязоха във ваканция в началото на март. Началото на учебната година в Япония е на 1 април, но някои ученици ще са във ваканция до 17-ти април, на други в столицата ще е до 5–ти май. Премиерът заяви, че по общини (според броя на заболелите) ще се решава самостоятелно и по целесъобразност докога да има ваканция.
Принципът е един - което е най-доброто за хората.
Денонощните магазини продължават да работят. Обичайно, преди работа, служители на всякаква възраст се отбиват на чаша кафе и да прегледат пресата.
Здравето на първо място, но не паника и от всяка пролетна преумора и настинка да се тича по клиники и болници. Да се щадят силите на лекарите! Тук лекар, или „сенсей”, както ги наричат, се радват на изключително уважение. И с право.
За да се предотврати разпространението на новия вирус, премиерът може да обяви в обозримо бъдеще извънредно положение. На заседание (29.3.2020 г.) официално бе изразено мнение, че няма да има извънредно полежение, защото не се налага и защото, за да бъде обявено, трябва да има сила (закон), който да спира хората, ако решат да не спазват заповедта и да излязат на разходка с детето си например. Това ще е нарушаване на личните права. За да се приложи такава заповед, трябва да бъде приет закон, който изисква време. Тоест, полицията няма да има право да спира хората по улиците, на обществени места и да им търси обяснение. Това е реалността към момента, в която и правителство и народ вярват в здравия разум и съвест.
На 1.04.2020 г. премиерът Абе отбеляза на заседание на Комисията в Горната камара за преработен закон, който ще му позволи да обяви извънредно положение, ако се наложи във връзка с евентуална епидемия. Ще се решава да издаде ли такава декларация, като постави като приоритет опазването на живота и здравето на обществеността – „спешната декларация може да ограничи правата на хората, но няма да даде засилени правомощия на премиера или на държавата”. Премиерът допълни, че „извънредното положение не означава блокиране на градовете и че би било невъзможно да се приложи такава мярка, както във Франция например”.
На всеки новопристигнал (заповед от 26-ти март) на аерогарата се мери температура и се изпраща за самокарантина за 14 дни. Не трябва да излиза, трябва да пази близките си и да не ползва обществен транспорт. Не се заповядва. Това е указание. Но към момента няма някой, който да не го изпълнява. Смятам, че няма да говорим за изключения, защото нищо чудно да има някъде такова, но масовото поведение е спазване на указанията.
Към момента в столицата се води статистика по болници, брой легла – заети-незаети, както и в 23-те квартала на столицата, коя е общината с най-много вирусоносители. Информацията се обновява ежедневно и е на разположение.
Имало ли е до момента предприета необичайна за Япония мярка във връзка с вируса?
Да, има. Миналата седмица, в петък беше неработен за страната ден. Отбелязва се пролетното равноденствие. По телевизията се появи губернаторът на Токио, която е жена - госпожа Койке Юрико, р. 1952 г. В много кратко изявление по телевизията тя отправи молба през този уикенд хората от съседните градове и села да не идват в столицата, столичани по възможност и ако нямат неотложен ангажимент, да се въздържат от излизане извън домовете си. Причината е, че в столицата броят на вирусоносителите е най-голям за цялата страна.
Един път се каза. Нямаше повтаряния, заповеди.
В неделя (магазините работят, 29 март) отидох да прибера един брой очила на съпруга ми. Ето, виждате резултата. Единици бяха онези, които срещнах в най-големия универсален магазин, както и по улиците. В понеделник беше вече постарому. Снимките по-долу са точно от този уикенд. Столичани, а те са над 13 милиона, бяха помолени да не излизат. И без въпроси, без ропот го направиха.
Как тече общественият живот в момента? Отворени ли са парковете, ресторантите и заведенията? Посещават ли се?
Към днешна дата работят някои детски градини, спортни центрове, ресторанти и кафенета, универсални магазини (с един час намалено работно време, което се използва за дезинфекция).
Ресторанти и кафенета продължават да работят.
На 29 март т.г. коронавирусът отне живота на любимия на цяла Япония комедиен актьор Кен Шимура. Той бе определен по желание на всички японци като един от екипа, който трябваше да носи Олимпийския факел. Изключително харизматичен! И днес – една седмица по-късно в новините гледам струпани буквално един връз друг десетки, десетки негови фенове от всякаква възраст, които поднасят цветя в столичния квартал „Шинджюку”, където е починал.
Храмовете са без посетители.
Голяма част от големите паркове до миналата неделя работеха. Там бях прочела на една сакура (японска вишна, бел.р.), че се „умоляват посетителите да се въздържат тази година от „ханами”- отбелязване на празника под цъфналите вишни. Днес (3 април, бел.р.) видях обаче, че паркът вече е затворен, а сакурите отдалече - самотни в цялата им елегантност и съвършенство.
Кварталният магазин е зареден по обичайному.
Има ли презапасяване с продукти, каквото наблюдаваме в много европейски страни?
Денонощните вериги – „7/11”, „Лоусън”, „Феймили март” и пр., както и „Кинукония”, „Сейджоу ишии” – магазини около нас в района „Минато” работят и презапасяване няма. Ако в един ден нещо липсва, на другия ден го има.
Тук ще разкажа нещо. В магазина сме с моя съпруг Тии. Той се е спрял на щанда за кисели млека. Виждам, че има от любимите ми кутии с мека, нежна хартия на друг. Запътвам се към рафта. Продавачът ми кимва и казва: „Моля Ви, по една кутия. Нека има за всички.” Отивам зад щанда и казвам на мъжа ми: „По една кутия! Ами вземи и ти една (все пак и снаха ми много ги ползва)”. Той учуден: „Но нали само по една кутия! Иначе няма да има за всички!”
Наистина толкова беше прав! По-прав, най-прав – Тии!
Как японците реагират на ситуацията? Има ли паника и страх?
Като имам предвид, че само преди броени дни бе отбелязана 9-годишнината от опустошителното цунами и земетресение със сила 9 по скалата на Рихтер (11 март 2011 г.), като добавя и мощния тайфун „Хагибис” през октомври м.г., както и последиците от тези природни стихии, ще ви изненадам, като отговоря положително. С природните бедствия не се свиква! Те идват без предупреждение, отнемат човешки живот, унищожават сътвореното с много, много труд. В японската чувствителност, психика и възпитание е здраво залегнало чувството за неудобство, за срам. Един японец много трудно би показал страх, ужас, паника, липса на самообладание.
Японците не изпитват паника, особено по-възрастното поколение над 70-годишна възраст, които са преживели трудни времена и са изградили днешния облик на страната си с много постоянство в труд и самодисциплина. Нито пък правителството би искало точно това да направи по време на коронавируса – да накара хората да се страхуват, да живеят в ужас, да предприемат взаимно неадекватни и до нищо неводещи неполезни действия, думи и упреци.
Дезинфекция на всеки час. Това от скоро ли е? Не, не е от скоро. Винаги е било така.
В този смисъл коронавирусът, макар и непоканен, „той пристигна” в „предупредена” Япония с носещи вече вируса туристи от съседен Китай. Посрещнат бе като поредния факт, като събитие, за което на всеки поотделно и на всички общо предстоеше да се справят.
И тук ми направи впечатление следното: още в началото на епидемията за огнището на заразата - китайския град Ухан, японците най-съпричастно първи в света доставиха огромно количество маски.
Буквално в първите дни на новината съвсем ясно в университети, по-малки и големи компании, във ведомства и на правителствено ниво ненатрапчиво и лаконично бе дадено указанието: „Пазиш себе си и пазиш останалите около теб със спазване на още по-голяма хигиена.”
По онова време, преди месеци съм направила снимки на млади служителки, които дезинфекцират лентите на ескалаторите, копчетата на асансьорите, паркингите на универсалните магазини, или шофьори на таксита, докато чакат клиенти, дезинфекцират дръжките на вратите. Чистеше се и се хигиенизираше 24/7. И на никого не правеше впечатление.
Не правеше впечатление и това, че в магазините, на гишетата за различни видове услуги, на касите на кината, ресторантите и кафенетата, на рецепциите на клиники и болници се появиха дезинфекционни пулверизатори и щом свършеха се зареждаха отново. И така до ден днешен.
В тази страна се научих да си мия косата всеки ден. Това е изграден навик и е приятно да видиш сутрин забързани хора, някои с ненапълно подсушени коси, но чисти и блестящи. Споменавам това, за да подчертая, че никъде другаде не съм виждала по света такава пиета към личната хигиена, толкова чисти магазини, хотели, паркове и пр.
На тези културни особености ли отдавате сравнително малкия брой потвърдени случаи на COVID-19 на фона на много други страни? Защото въпреки меките мерки, гъстата населеност и близостта до Китай, Япония продължава да отчита сравнително малък брой заразени.
Правилно отбелязвате, че броят е сравнително малък на фона на общата световна картина. Но е сравнително. Тук ще цитирам нещо, което е много, много вярно. От моята приятелка д-р Димова е. Само преди това ще добавя, че коронавирусът в Япония продължава бавно, бавно да се разпространява, дебне ни, не знаем кога ще е „този пик” (дано е бил вчера или днес), знаем точно, че ще му отговаряме според онова, което по-мъдри от нас са решили и указали - че трябва да продължим да укрепваме имунната си система, да утроим старите привички на лична хигиена, да го „задържим” да не избухне като вулкан и ситуацията да стане неуправляема; надхитряме се с времето и „той, вирусът” в него – да станело, казват, горещо и да стихне силата му (чувам), да започне масовото производство на японския медикамент, доказващ лечебните си качества „Авиган”; да се открие ваксината; броят на излекуваните да надхвърли броя на заразените, да стихне и премине.
Щандът с кисели млека е винаги отлично зареден и в най-малките магазини. Японците вярват в лечебната сила на киселото мляко - долу вдясно, известното българско кисело мляко, производство на компанията „Мейджи”
„Като лекар съм против констатации от рода на “смъртността е ниска, заболяването не е опасно”. На тези „статистици” ще цитирам моята максима, изградена след срещите с трагедията на много хора, на които им предстоеше да загубят живота си – смъртността може да е 0,0000000000000001%, но като ти се случи на теб, е 100%. Толкова!” - д-р Димова.
А как си обяснявате ниските нива на смъртност от коронавирус?
Ниската смъртност се дължи на известните в цял свят причини: задължителните 8000-10 000 крачки на ден (нали от Япония започна това „правило” за добро здраве), умерено хранене, леки вечери, здравеопазването, където се обръща внимание на възрастните точно толкова, колкото и на един млад посетител или дете.
Ето какво ме впечатлява тук и е във връзка с интервюто: двама души с вирус и в нелеко състояние в болницата - около 30-годишна японка и 70-80-годишен възрастен мъж или жена. Суматохата и тичането е около възрастния! И на двамата ще бъде оказана адекватна медицинска помощ, двамата ще бъдат спасени, но на възрастните имунната система е по-слаба, повече са преживели и сега не могат да издържат на болка, по-малко дни им остават, та с всички сили бързо трябва да бъдат вдигнати на крака. Като питам Тии (съпругът ми), той го потвърждава, а на мен нещо ми се свива сърцето, като чета как някои - някъде с лекота отписват по-възрастните...
В Япония като че ли масово се носят маски на обществени места или поне това личи от снимките, които често виждаме. Какво е отношението на японците към маските? Наистина ли се носят масово и възможно ли е това да е причината за слабото разпространение на заразата според Вас?
Маски не се носят масово. Поне досега. Те се носят не за да се предпазиш ти от кашлицата и кихането на някой болен. В Япония открай време тези маски се носят, за да предпазиш другите, когато теб те дразни гърло, имаш хрема, кихаш, тоест да не предадеш на другия вируса. Когато си добре, не намираш за необходимо да носиш маската.
В края на март улиците са пълни с хора, половината поне са без маски.
След разяснения, че е по-целесъобразно да се носят (всички продавачи и служители във всеки един магазин или салон задължително обслужват с маски през устата и носа), започнаха да привършват и наистина в Япония не могат да се намерят вече лесно. Още миналия месец премиерът съобщи, че от 15 март т.г. се прекратяват продажбите онлайн. Фирмите, които въпреки това продават през интернет и даже на своеволно обявени цени, ще бъдат глобявани. Глобата е изчислена в долари – 9 000.
Не всички клиентки, които продължават да се интересуват от новите артикули на козметичната индустрия са с маски, но продавачките задължително и навсякъде носят. В момента липсват маски. Премиерът ще раздаде безплатно 50 милиона от плат за многократно ползване, презапасяването ще спре и еднократни ще има
На скорошна конференция премиерът Шиндзо Абе обяви план на правителството за осигуряване от него на маски - по две за всяко домакинство в цялата страна. Общото количество маски, които правителството първоначално ще подари е 50 милиона. За тяхното производство компанията „Сони” е отделила вече място. Това се налага поради нарастването на броя на заболелите в Япония предимно в урбанистичните райони.
Шиндзо Абе допълни, че според общото мнение на експертния екип темпът на увеличение е сравнително бавен в сравнение със страни, които наблюдават взривоопасно повишение, но се опасява здравната система в някои райони на Япония да не се пропука, тоест да се петовари и да стане по-слабо функционална. Маските са от плат. Веднага последва клип по всички канали, който разясняваше точно как да се перат и подсушават, защото са за многократна употреба. Доставката на маските ще започне този месец, като се започне с префектури с повече случаи на заразени.
Как стои въпросът с тестовете и тестването?
Тестове не се правеха досега толкова много, освен ако болният не „отговаря” на симптомите, които са известни. В гр. Нагоя е готов уред за тестване, който дава резултати за 10 мин. Броят на носителите нараства, но няма епидемия. Това са обикновено хора, които се завръщат от чужбина. Или например заразен в неголям дом за възрастни хора, където се оказва, че 19 души са дали положителни проби след тест. При повишаване броя на вирусоносителите, съвсем нормално е да се пристъпи към по-голямо тестване.
Ако вирусът бъде овладян, в смисъл да намаляват случаите на болните, да няма повече смъртни случаи, няма да се правят тестове „на всяка цена”. Зависи от обстоятелствата занапред. Едно е важно - да се запази действаща и оптимално полезна изградената медицинска система, да няма смъртни случаи, да се запази спокойствието на гражданите, сред които повечето смятат, че до момента се върви по правилния път, но разбира се, има недоволни и критикари.
Сакурите - самотни в цялата им елегантност и съвършенство.
Какви поуки можем да си извлечем от японците по отношение на начина, по който реагират на пандемията?
Да съблюдаваме всичко онова, което в такива времена по-опитни и по-умни от нас са решили за наше добро какво да правим. В Япония сме навън, социалната дистанция я няма, ресторанти и магазини работят. Но това е към днешна дата.
Бих искала въпреки различните мерки в различните страни всеки един човек да се фокусира въпреки дискомфорта си върху стъпката, която води към победа над вируса, не върху спъването, страха и паниката, още по-малко да ги инициира.
И ще завърша с кратки новини от днешната японска преса, 3 април 2020 г.:
„Ресторантите в Ню Йорк са затворени. Френската полиция глобява гражданите за нарушаване на заповедите за престой в дома. Междувременно Япония заседава и обсъжда дали са изпълнени точно законовите изисквания за евентуално обявяване на извънредно положение.“
„Премиерът Шинцо Абе и неговата управляваща Либерално-демократична партия се договориха правителството да предостави 300 000 йени (2 800 долара) в брой за всяко домакинство, страдащо от ниски доходи поради разпространението на коронавируса”.
„Списък от 3 април 2020 г. за временно преустановяване на работа на някои големи вериги, универсални магазини и други - с намалено работно време”.
„Японските имиграционни власти обявиха днес, че ще удължат с три месеца крайния срок за чужденците в Япония да подновят периода си на престой, в опит да облекчат задръстванията на гишетата на имиграционните офиси на фона на коронавируса.
Мярката е насочена към онези, чието редовно пребиваване ще изтече между март и юни, включително краткосрочни пребиваващи като туристи”.
Снимките може да разгледате в нашата галерия!
