Евробанки падат на борсата, Дойче банк се срина с 13% заради риск от фалит: CNBC
Трети последователен ден акциите на най-голямата немска Дойчебанк падат, като от началото на месеца са загубили една-пета от стойността си, съобщи CNBC. Сривът с 13% само в петък сутрин се дължи на нарастването на цената на осигуровките срещу фалита й в четвъртък, като ПРИТЕСНЕНИЯТА ЗА СТАБИЛНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ БАНКИ ПРОДЪЖАВАТ, казва още в заглавието си престижният американски инфоканал за бизнес. Застраховките на държателите на ценни книги срещу нейния банкрут стигнаха до 173 точки в нощта на четвъртък срещу 142 предишния ден.
Спешното спасяване на Креди Суис от UBS и колапсът на Силикон Вали Банк доведе до заразителни притеснения сред инвеститорите, което се задълбочи от последващите монетарни политики на ФЕД в сряда.
Швейцарските и другите глобални регулатори се надяваха, че продажбата на Креди Суис/Credit Suisse на нейния домашен съперник ще успокои пазарите, но инвеститорите явно остават неубедени, че сделката ще бъде достатъчна, за да отнеме стреса в банковия сектор.
Дойчебанк има премного АТ1 ценни книги - вид, който стана медийно известен тази седмица, заради противоречивото решение държателите им да не бъдат компенсирани по сделката с Креди Суис, от което те загубиха 17 милиарда евро. Най-общо тези книжа бяха спасителни в предишната финансова криза за големите банки, а сега се оказва, че инвестиралите в тях са пренебрегнати, което е скандално.
Дойчебанк е само водач на редица огромни спадове на акциите на европейските банки на борсите в петък. Нейният немски конкурент Комерцбанк, с бизнес и в България, загуби 9%, Креди Суис - нови над 7%, колкото и най-голямата френска Сосиете женерал и UBS, водещата британска Barclays другата най-голямата френска BNP Paribas паднаха с над 6%.
И всичко това независимо, че Дойчебанк извади доклад за 10 поредни тримесечия печалби след моногомилиардното си преструктуриране - спасяване, започнало през 2019 г. с цел намаляване на разходите и увеличаване на рентабилността. Годишната чиста печалба достига 5 милиарда евро за 2022 г.
На този фон Мудис публикува не особено оптимистичен анализ: " В несигурна икономическа среда и с инвеститорско доверие, оставащо чупливо, има риск, че вземащите политически решения са неспособни да маневрират в сегашния водовъртеж, ако не вземат дългосрочни и потенциално сурови мерки в банковия сектор и отвъд него.
Даже преди банковият стрес да стане явен, имахме очаквания глобалните кредитни условия да продължат да отслабват през 2023 г. като резултат от значително по-високите лихви и по-ниския икономически растеж, включително рецесии в някои държави. Стресът в банковия сектор остава висок със заплаха от по-големи финансови и икономически щети".
