Кой е виновен за родителската невроза
Какво да правим с времето в карантина
Понеже е деня на майките, решихме днешният ни лайфхак е посветен на тях и на онова, което психолозите наричат родителски стрес и може да се превърне в родителска невроза. Коронавирусът и всички неприятности, които ни причини, особено изолацията и прекарването на неподозирано много време в тесните ни семейни домове, допълнително помпа тази тегоба. Ще разкажем от какво трябва да се пазим - кое да ни светне като лампа и аларма, за да осъзнаем проблема, а също как да се справим с него.
Голямата болка е, че родителският стрес се предава на децата и така поколения наред, ако не се вземат мерки. Когато някой расте в недобра семейна среда, а детето усеща, дори без да осъзнава родителската невроза и тя му се предава, когато стане на 15-16-17 години взема твърдо решение: "Аз няма да правя така, когато създам семейство". Проблемът е, че много от децата, израснали под гнета на родителския стрес, трудно поддържат връзки, трудно правят семейства, трудно поддържат по-нататък в живота си отношения с майката и бащата и сами се превръщат в недотам добри родители.
За огромно съжаление, мнозина изливат именно върху децата си негативните емоции, викат им, удрят ги. Родителският стрес е най-голям в навечерието, по време и след развод. Много дами никога не успяват да се справят с раздяла. И родителският стрес за тях се превръща в перманентен - постоянна и неприятни за тях, и за децата им невроза.
Интересен парадокс е, че научните изследвания показват - въпреки по-трудното битие на самотните родители - най-често това са майки в поне две - трети от случаите, техните деца са в много по-малка степен изложени на родителски стрес. При това независимо от финансовите и психологическите обстоятелства, които са по-предизвикателни при липсата на пълноценно семейство в класическото му разбиране.
Учените откриват и друг парадокс: както и да се оправдават, за родителите най-малка причина за наслагване на стрес образуват децата. На практика нивата на стрес при отглеждане на 1 и 2 деца е почти сходен, сочат изследванията, а при над 3 родителите на практика не усещат повишено напрежение.
Най-честата причина за невроза се оказват максимализмът и перфекционизмът на самите родители. Всъщност, децата НЕ ИЗИСКВАТ: нямат нито нужда, нито изпитват удоволствие от осигуряването на всевъзможните "екстри", които особено майките, но и някои бащи смятат за задължителни - както вещи, така удобства, или пък всестранни курсове за подготовка, които претоварват и хлапетата, и родителите им и психологически, а възрастните - и финансово.
При много от майките и татковците, които се отдадат на родителски максимализъм и перфекционизъм, обаче се получава т.нар. родителски бърнаут или прегаряне. Обикновено психолозите в такива случаи съветват да се евакуираме, включително съвсем буквално, от традиционното си местообитание и месторабота за известен период от време, за да сменим средата и да презаредим емоционалните си батерии. Прегарянето от родителството не предполага подобно нещо - няма как децата да бъдат оставени за повече от ден - два, особено извън сезона, когато има възможност децата да отидат на лагер или зелено училище, а доста родители и се притесняват да ги пускат. Особено в коронните време на шок и ужас, който като допълнителен стрес вредно насадиха повечето медии, направлявани от властите по света и у нас.
Какво тогава може да се направи срещу родителското изтощаване на нервната система, на психиката и дори на физиката? Няколко прости неща, които не изискват да напускаме дома и да оставяме децата си. Първата рецепта и първи лайфхак е повече и по-качествен сън. Постигаме го като се стараем да поддържаме дигитален детокс - поне час и половина преди лягане и след ставане не хващаме никакви смарт устройства. Постигаме го също като подобрим менюто си към по-малко натоварващо и по-здравословно - често при прекомерно психонапрежение, в каквото живеем при родителски стрес и невроза, за успокояване, а при по-тежките случаи - като своеобразно наказание към нас самите - ядем и пием повече, отколкото е нуждата ни, при това, ако работим - в най-неподходящото време - вечер и нощем. Това пречи на съня, защото организмът не може да релаксира, принуден да преработи по-голямо от нормалното количество храна и напитки. Не е лошо, ако има по-сериозен проблем, да се вземат също витамини и хормони, но това вече е добре да става по лекарско предписание, особено, ако не става въпрос за краткотрайна употреба.
Но най-важно е да разберем, че не бива да изпитваме тревога или вина, освен ако не сме осигурили нещо непременно, също и така и, ако сме казали или направили нещо пред децата и да си казваме, че ще го помнят за цял живот. Особено това се отнася за малките хлапета.
Точно тези психологически обременявания пораждат родителската невроза и се предават на децата ни, а от тях - на техните деца - нашите внуци и нататък по веригата на поколенията.
Не е необходимо дори специално да се съветвате с психолог по тези теми, защото няма специалист, който би могъл да ни свърши работата и да се справим с този проблем, наричан родителска невроза.
ЗА ДЕЦАТА ВСЪЩНОСТ НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА ВИЖДАТ И ДА ЧУВСТВАТ, ЧЕ НИЕ КАТО РОДИТЕЛИ СЕ ОТНАСЯМЕ ДОБРЕ КЪМ САМИТЕ СЕБЕ СИ: ДОРИ ДА НЕ ГО РАЗБИРАТ, СЪС СИГУРНОСТ ГО УСЕЩАТ. Това е и най-добрият пример, най-добрата практика, която можем да им предадем, за да бъдат здрави, нормални, спокойни и некомплексирани хора в бъдеще.
