Откъде идва и как си отива вътрешният стрес
Какво да правим с времето в карантина
Освен средата, тормоз идва и от нас самите. Така нареченият вътрешен стрес най-вече се дължи на чуждите очаквания, които има към нас или смятаме, че има към нас, а обществото красиво ги нарича "ценности", което не променя същността им. На справянето с това тегло сме посветили днешния ни лайфхак.
Психолозите съветват да поставим 1001 въпроса към себе си, за да се подготвим с тези чужди "ценности". Естествено, въпросите могат да бъдат много по-малко от 1001, например 10 или 20, но да ни дават шанса да се измъкнем от постановката "така правят всички" или "това се очаква от всички".
Всички искат нещо от нас, въпросът е да го правим, ако сами искаме, а в противен случай си причиняваме вътрешен стрес. Такива стресогенни фактори са например често задавани въпроси - къде със загриженост, къде с недобри чувства, къде уж заради някакви "ценности", като например: защо не си женен до 30-годишна възраст, защо нямаш кола или собствен дом до 30-годишна възраст.
Първото говори за неуспех в личния, а другите - в професионалния живот, може да се превърне в причина за създаване на комплекс за малоценност, постоянен стрес, оттам всякакви неврози. Всъщност, ние не дължим на никого отчет какво правим или не правим, но над 90% от хората подчиняват мисленето си на подобни неприятни питания и се опитват да им търсят отговори, вместо просто да поставят граница на личното си пространство не само на думи, но и на дело.
При жените даже си е превърнато в драма очакването на "обществото", превърнало се в признат или не сериозен стресогенен фактор: защо нямаш деца до 30-годишна???!!!
На някого може да звучи смешно, но с ръка на сърцето трябва да кажем, че нереализираните очаквания пораждат проблеми с вътрешния стрес, той става постоянен и ако не вземем спешни мерки, може сериозно да навреди на съзнанието, а оттам и на здравето ни - мозъка контролира 90% от имунитета, ако
ще да пием всички химически стимулатори на света и да поглъщаме най-здравословната храна и напитки.
Как да се справим?
Да си зададем тези 1001 въпроса и да се опитаме честно да им отговорим като разграничим това, което искаме наистина от онова, което предполагаме, че искат другите от нас. И да си дадем сметка, че ние сме важните, не другите.
Онези, които не са свикнали да говорят със себе си, е добре да споделят с достатъчно емпатичен и нетоксичен близък човек - някой, с когото сте заедно по желание, не по принадлежност - родителите най-често не са правилен избор.
Ако нямаме такъв човек, трябва да потърсим специалист по психоанализа и/или психотерапия, ако проблемът е задълбочен, като отново е важно този човек да ни пасва, да го усещаме, а не да се водим по табела - титли, престижен офис, чужди препоръки.
Много добра практика е онова, което ни тежи и ни притеснява, да го напишем. И оптималното е да го сторим ръкописно.
