Кой е добрият и кой - лошият стрес
Какво да правим с времето в карантина
Стресът е необходимост! Учените са категорични за това и уверено твърдят - именно той е двигателят на нашето развитие, на цялата ни еволюция, защото тя е подтиквана от адаптацията към условията, които са ни стресирали. Важно е обаче той да не се превръща в страх, който буквално ни убива, като го прави първо през нашия имунитет, на което сме посветили и днешния лайфхак.
Има ли добър и лош стрес?
Няма, категорични са психолозите - ние си правим стреса положителен или отрицателен за самите нас. Зависи от начина, по който приемаме т.нар. стресови ситуациии - дали с позитивни или с негативни емоции. Известно е, че нормалното състояние на човешката психика е отрицателната настройка, което сме наследили от най-древни времена, когато всичко е заплашвало живота на хората. Но развитието ни е направило по-позитивни.
Добрата функция на стреса е да мобилизира организма. Така той се адаптира, справя се с предизвикателствата на средата - природна, социална, ако щете и виртуална. Но най-вече, и особено в период на пандемия, в която ни стряскат всекидневно, че "яко ще се мре", информационна среда. Чрез балансирането настъпва и хомеостазата - онова, което наричаме спокойствие.
Съвсем според актуалното клише, много важно е дали приемаме стреса като опасност или като възможност.
Ако у нас се породи страх, това предизвиква постоянен стрес, който ни кара освен реалните, да се занимаваме с хипотетични заплахи, което води до психосоматични последствия. Ако не овладеем това с тренировка - на съзнанието или още по-добре и на духа, и на тялото, разболяваме и двете и изтощаваме до максимум организма, което води до сриване на имунитета и включване на програмата за самоубийство - първо психологическо, впоследствие и физическо, на организма.
Какъв е начинът да се справим, ако нямаме време, възможности или навици за занимания със спорт? С гимнастика за ума, на първо място - филтриране на информацията, особено на стресиращата информация. Например на телевизионните новини, които у нас са безкрайна черна хроника, ненужно удължена при това.
Сериозните изследвания и научни разработки по проблемите със стреса започват едва през 70-те години и са свързани с травматичния ефект от голямата криза 1973-77 година, която е първата след бума на икономиката и благосъстоянието от края Втората световна война - 40 години мир и просперитет в целия свят.
Какво препоръчват оттогава и досега за лек срещу стрес специалистите?
Поставяне на ГРАНИЦИ.
Изключването на новините от информационното ни меню, което без друго е преситено е само първата крачка.
В средата си е добре да изключваме конфликти от всякакъв вид и характер.
Да игнорираме всякакъв вид дразнители - реални и виртуални, не да се обясняваме, да ги получаваме, да се опитваме да ги победим - вече сме писали по темата за кибербулинга и босинга.
Ако се налага, трябва да игнорираме потребностите на организацията за сметка на личните си потребности - да поставяме себе си на първо място пред когото и да било.
Така ще съумеем да се предпазим от съвсем реални дълбоки проблеми и рани. Защото дълбоките рани са именно душевни много повече, отколкото физически.
