Как да се справим с кибербулинга?
Какво да правим с времето в карантина
В деня на влюбените, да не забравяме обратната й страна: за разлика от коронавируса, няма къде да се скрием от нета, неминуемия хейт в него и онова, което е модно да се нарича кибербулинг, дори да сме в домашна карантина. Това е и темата за днешния лайфхак - ще прощавате, но тези работи нямат още или никога няма да имат български названия - турцизми и русизми не се броят - помислете и ще разберете.
Булинг е нахаканото, наглото, нападателното поведение, вербалната агресия, а кибер е заради дигиталната среда. Той ни преследва навсякъде в сайтовете с техните автори и коментатори под чертата и в социалните мрежи. Най-неприятен обаче е конкретният насочен кибербулинг на лични съобщения в месинджърите - всеки днес има поне 1, а повечето от нас - по няколко.
В реалността има спасение от булинга - помощ от приятел (за по-младите може би родител, брат, сестра, изобщо - близък човек) - някой ни потиска, напада ни, а той ни идва като подкрепа и нищо чудно, ако сами не можем, не само да го наругае, но дори и да го натупа, ако непременно се наложи. "Всяка сила има антисила", както се полага във физиката и в поезията. Нали сега върви една шега в мрежите: това е място, където можеш да препсуваш когото си искаш, без да изядеш шамари за това.
С всичко това искаме да кажем, че в реалната среда дори може да нямаме директен контакт с агресора, имаме възможността да се скрием.
В дигиталната / виртуалната среда обаче няма скриване поне за жертвите, за разлика от агресорите, които може да се притаят и после отново да атакуват.
Поетът беше казал:
"Девизът е един!
Терорът - долу!"
Лайфхакът също е един:
ТОТАЛЕН ИГНОР!
Пак прощавайте за езика, но такъв е той във въпросната среда.
Какво ще рече, казано по-надълго?
Не се въвличайте в шеги, ирония или сарказъм, както често сме изкушени да правим, без понякога и сами да можем да си обясним защо се увличаме, защо го правим, когато знаем, че си имаме работа с терорист, насилник, агресор...
Не се обяснявайте, не се оправдавайте, както гласи девизът на британската кралица.
Не изяснявайте нищо: нито е необходимо, нито е нужно, нито ще помогне, нито пък отсрещната страна иска и може да разбере. Някои хора ви подлагат на кибер-булинг и като ги "храните", те наистина добиват нова сила.
Не се изкушавайте и да обидите, за да поставите другия на място: само ще му подейства като плаща на тореадора, размахан пред бика и ще го амбицирате.
Ще го инжектирате с адреналин, ще го вдъхновите да ви преследва. Целта не е постигане на победа, превъзходство, баланс, както е при вас. Само тормоз!
ДОРИ БАНЪТ НЕ Е РЕШЕНИЕ, СИРЕЧ ЛАЙФХАК!
Защо ли?
Много е просто: ще забраните достъпа до вас от един акаунт, ще се появят нови и нови, особено в коментарите под постовете на общи познати, наричани в мрежите "приятели" - каква инфлация на това някога стойностно понятие. Та този нов акаунт пак и пак ще ви преследва. После следващия нов акаунт, и следващия. 163 000 души официално, а много повече - реално, останаха без работа само за 10 месеца. Наистина нямат какво да правят и целият свят им е крив.
Спасението, както сами разбирате е единствено и само ТОТАЛЕН ИГНОР: даже най-упоритият фен на кибербулинга ще загуби интерес към вас, ако не намери ответ.
Същото е като в любовта, ако се върнем в началото....