Как да комуникираме с „нарцис”: психоразстройство, твърде разпространено в нацията ни от гении и звезди?
Понеже кампаниите за нови депутати и за президент връщат актуалността на темата за нарцистичното разстройство, което е типично за политическите лидери – писали сме по темата, решихме, че периодът е подходящ за лайфхак как да се оправяме, ако животът ни налага общуване с такъв тип хора. „Нарциси” нашата нация, съставена предимно от велики личности, гении и звезди, е наспорила около нас: половинки, приятели, роднини, шефове и подчинени с този тип психика. И напоследък международните научни изследвания показват: нарцисизмът далеч не е типичен само за мъжете, както се приемаше миналия век. Жените са не по-малко подвластни на този голям проблем.
Как да познаем „нарциса”? На пръв поглед много от тях са добри комуникатори. Това обаче е начално впечатление заради добрия им външен вид – ако нямат природна красота, те са изработили със суетността си стил – собствен или поне тренди/моден, чар и всякакви навици, с които да обезоръжават околните.
При по-дълбоко взиране и опознаване обаче, човек разбира, че си има работа с труден, а понякога и с много тежък характер. Той представя своята вътрешна неувереност, която си мисли, че е скрил завинаги зад външната си броня, смятана от него за съвършена във всяко отношение, като „принципи”, „чест”, „име”, за които е готов да се скара 100 пъти на ден с всеки и то жестоко. Всъщност това са вътрешни затвори – писахме по темата, които издават психологически проблеми.
Едно заглавие на стара песен на Джана Нанини сякаш е перфектната формула за какво иде реч: Красив и невъзможен. Отнася се и за дамите с подобен психотип.
„Нарцисите”, колкото и елегантно да го прикриват, всъщност са хора, които имат сериозни комплекси, което по-изискано психолозите наричат – нужди от компенсации. При едни от тях, съвсем по Фройд, проблемът е кодиран в детството от родители, които или са били твърде заети със себе си и отношенията си – това често става при трудни битови условия, каквито имаме всички у нас, при драматични раздели – за хлапетата често това е удар за цял живот, защото смятат, че са виновни за разпада, или при възрастни със зависимости – дори манията да не е била по алкохол или наркотици, а работохолизъм например. Детското: „никой не ме обича”, което се получава в резултат, при някои хора избива в юношеското и възрастното: „всички трябва да ме обичат/слушат/следват/да ми се подчиняват”.
Такива хора имат нужда от компенсиране, защото не са уверени във важността на личността си. Те имат мания потребността непрекъснато да бъдат забелязвани, да бъдат в центъра на събитията, дори уж небрежно да са седнали встрани, очаквайки вниманието на околните да се насочи към тях, въпреки това, сякаш ненатрапчиво.
Обикновено това е комбинирано с друго ясно от тях, поне на подсъзнателно ниво, качество/липса на качество – посредственост. Тъй като не могат да постигнат по естествен път
вътрешния блясък, класа, талант на някой, на когото тайно или явно се възхищават, а често това ги кара и да го намразват или да го мачкат, те си изработват отлични навици да добият външен блясък. Когато за някого казват, че е „ефектен”, най-често той е 100-процентов „нарцис”. Същото важи за тоталното определение „готин”.
Тази посредственост може да бъде вродена – просто липса на особени дарби и таланти, но може да бъде и придобита. Това често се случва при „нарциси”, които притежават физическа красота, която в ранните години им осигурява бърз успех сред околните, разтваря много врати пред тях и те започват да мислят хората и придобивките за даденост, покрай умението си да ги „управляват” поради желанието на другите да общуват повече с тях. Така те престават да се трудят върху себе си и своето развитие, да работят, и остават посредствени, дори да са имали талант. Смятат, че нямат нужда от него, тъй като нещата им се получават just like that – с щракане на пръсти. Тази тактика обаче рядко носи успех след 30- и особено след 40-годишна възраст. Те съзнават това, дори да не си го признават и пред най-близкия човек, наясно са със своята „измама”, която вече престава да работи.
Постепенно осъзнаващи „изгубеното време” и реалното положение на нещата, при което красотата повече не върши работа, нарцистичните разстройства на този тип хора обикновено се задълбочават. Търсенето на внимание се пренася от терена на близките и познатите, отчели вече с времето очевидното положение, на обществената арена.
Общуването с „нарцисите” принципно не е лесно, особено по важни и сериозни теми, а при задълбочаване на вътрешните им проблеми често е наистина трудно. Първоначално създаващият впечатление на уверен човек, не желае да поеме отговорност и приписва вината си на другите, при това без изобщо да се интересува от истината или да проявява емпатия, може да стигне и до агресия. Ние разбираме с кого си имаме работа, но е късно и за него, и за нас. Няма с какво да помогнем на такъв човек, той се нуждае от специалист.
Това, което можем да направим, ако живеем, другаруваме или сме подчинени на „нарцис”, както съветват психолозите, е да не нараняваме самочувствието му, като отричаме неговите външни качества. Но и да не позволяваме да ни се налага.
Как работи този лайфхак реално?
„Нарцисът”, който винаги желае да създаде впечатление на контролиращ, управляващ, ВАЖЕН, ни отправя команда/съвет/упрек.
Съгласяваме се с него външно – казваме гласно „ДА” или кимаме одобрително, но не приемаме волята му, желанието му за господство, а действаме, както смятаме за правилно. Противоречието отнема много време и енергия, а дори да е наясно, че сме прави вътрешно, външно „нарцисът” не би си позволил да се признае „за победен”, защото всеки ден и всяка комуникация за него е битка, която води толкова по-яростен, колкото по-отчаян е той.
Според специалистите - терапевти така помагаме не само на себе си, защото „нарцисите” успяват често да подчинят де юре или де факто хора, които са меки, добродушни или просто приемащи - никой не е застрахован да попадне в този кръг. Помагаме и на тях.
Получава се онова win-win, за което писахме лайфхак миналата седмица като в две серии обяснихме как се води и как се печели спор/конфликт. „Нарцисът” е идеален партньор именно за подобен тип спаринг на умовете и психологиите.
