Не те ли е срам?
Какво да правим с времето в карантина
"Не те ли е срам?", е често задаван въпрос. А правилният ни отговор на него трябва да бъде:"Теб не те ли е срам"! Така съветва известната психоложка Мария Ерил. Нашият днешен лайфхак прави голямата, но тънката разлика между срама и вината.
Срамът НЕ е вина. Той е свързан с нещо случайно. Срамът е отговор на социално очакване, маскирано като обвинение, което изглежда, че сме предизвикали с еднократен акт - например на дама й се е оголила неволно гръдта или пък нарочно е сложила твърде къса пола. Или, ако на мъж му се е отворил ненадейно дюкянът или на свой ред и той показва повече плът, което смята, че го прави по-забележим.
Проблемът не е неин или негов, а на възприемането на околните, затова и правилната реакция е с насрещния въпрос: "Теб не те ли е срам", категорична е Ерил.
Срамът се възпитава от родителите у нас, когато смятат, че като деца извършваме нещо, което не е редно. "Редността" пък се определя от някакъв негласен код на обществото за приетото и неприетото. Всичко останало е въпрос на време и подход. Например, комбинирането на маратонки със смокинг е минавало за срам допреди години, а сега е моден хит дори за държавниците. Отглеждането на дете от самотна майка е смятано за срам допреди 30 години не само у нас, а в момента такава жена се оценява като силна, героиня според новите или променените ценности на обществото.
Най-общо хората обвиняват в "срам" другите, когато те правят нещо, което ги дразни и това нещо най-често е свързано с липсата на свобода или смелост у обвинителите да направят това същото нещо.
За срам е обявявано носенето на къси поли, на панталони от дамите, на дълбоки деколтета и то само допреди 30-40 години, докато сега това е смятано за стилно и почти задължително, за да отговарят на променените изисквания и очаквания на мъжете, а и на другите жени.
Срамът е временен и е свързан с понятието "прегрешение" в окото на обществото. За разлика от вината, която има постоянна стойност и е свързана с по-тежкото определение "грях" по скалата на 10-те Божи заповеди. И на законите - писани и неписани, които крепят рамката на обществото.
Разликата е дори физиологическа - обикновено се изразява в изчервяване, в психосоматични реакции с физически резултат като кихане, кашляне, тикове, изприщване дори.
Психолозите го наричат "ескалиране на честността" - нещото, което не можем да скрием и да прикрием, тъй като е в основата на възпитанието ни, на внушените от семейството и обществото правила за поведение в дадена ситуация.
СРАМЪТ Е МАРКЕР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ и за социалност.
Вината е обратното, тя е проблем, ако е постоянно чувство и може да се превърне в заболяване по проста верига:
вина - постоянна вина - тревожност - постоянен стрес - страхове и фобии - неврози.
Тя е асоциалност.
Някои хора избират за този омагьосан кръг името Самота. Най-често това им създава комплекс на жертви и защитната им реакция е да обвиняват другите - родителите си, приятелите, колегите.
Лайфхакът за лечение на срам е предизвикателството - нуди плажът е едно място, което помага, а лайфхакът за начало на справянето с психически проблематична вина е Прошката - неслучайно само преди 2 дни християнството ни кара да й отделим специален ден в календара. Помагат и разказани вечеот нас техники като Говорещия стол например.
Онези, които не биха дръзнали от срам да лекуват срама с посещение на нуди плаж, трябва просто да запомнят формулата:
НЕ се срамувайте от срама.
Доза срам ни прави хора, нормални хора.
Срамът е белег за съвест.
Модният автор Брене Браун се опитва да формулира и най-честите съвременни форми на срама, които ни се струва, ако не невъзможно, поне трудно да преодолеем:
Мъжкия срам от слабост: физическа, сексуална, кариерна, финансова.
Женския срам от неизпълнени очаквания.
Ако не се справим с тях в младите години, се превръщат в тежки компекси и причина за постоянна неудовлетвореност, оттам - за психози и неврози.
ЛАЙФХАКЪТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЗИ ВИДОВЕ СРАМ Е ПРОСТ:
ИЗТРИВАНЕ НА СПОМЕНА ЗА СРАМА ОТ ПАМЕТТА НИ
Най-добрата фраза, за да го затлачим и постепенно да изчезне от спомените е: "Имам ли истински проблем? Другите дори не го забелязват?
