8,3 млн. адреса на 7-те млн. бг избиратели: още чудеса в списъците на ЦИК
"Най-многолюдната избирателна секция в България е от 45 722 имена - 1000 страници - всички с един и същ адрес - ул. "Леге" 6, София. Така е, защото по закон придобилите българско гражданство, които живеят в чужбина, получават постоянен адрес при мен в сградата на районната администрация (вече над 82 хил. души). Често виждам тези хора, когато ползват административни услуги в района. Бюлетините за гласуване обаче вероятно ще останат недокоснати, както се е случвало винаги досега."
Това написа преди седмица във фейсбук кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков като илюстрация на един от парадоксите в изборния процес, съобщава Капитал.
Всъщност точно тези избиратели не са проблем. На "Леге" 6 се регистрират български граждани, които живеят в чужбина, нямат постоянен адрес в България и не са вписани в регистъра на населението, т.е. хората, които не са родени като български граждани и нямат ЕГН. Към момента те са над 80 хиляди, от които над 45 хил. са с избирателни права (останалите са непълнолетни) и очевидно нямат много интерес от изборите в България.
Реклама
Проблемът е с другите български граждани, които имат ЕГН и официален постоянен адрес, но само в регистрите. По последните данни на НСИ от края на 2019 г. населението на територията на страната е малко под 7 млн. души (6.95 млн.). Реално за последните две години то е намаляло още и експерти очакват след предстоящото преброяване да са 6.8 млн. В същото време по данни на ГРАО, в страната има регистрирани по постоянен адрес над 8.3 млн. души, а по настоящ адрес - близо 7.6 млн. души (вижте таблицата).
НАСЕЛЕНИЕ И АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ
Население общо за страната
(към 31.12.2019 г.) 6 951 482 Разлика
Регистрирани по постоянен адрес
(към 15.02.2021 г.) 8 318 678 1 367 196 (19.7%)
Регистрирани към настоящ адрес
(към 15.02.2021 г.) 7 562 748 611 266 (8.8%)
Разликите между броя на населението и регистрираните по постоянен и настоящ адрес в страната са огромни за мащабите на страната. Това е сериозен управленски проблем, свързан не само с изборните списъци, защото няма как успешно да планираш управлението във всички сектори без адекватни данни за населението. Проблемът се знае от години, той е публично артикулиран, а експерти отдавна обявиха, че решението минава през законови промени, но няма институция или партия, която да се заеме с това. Може би защото то съдържа най-сериозните перспективи за изборни аритметики.
Реклама
Един казус, с който "Капитал" се запозна, най-ясно илюстрира абсурда с адресната регистрация в България.
Кой е регистриран в жилището ми?
През 2013 г. Валя М. (името е променено) си купила апартамент в столичния квартал "Красно село" и първоначално се регистрирала в него по настоящ адрес, тъй като към момента имала постоянен адрес в провинцията. През 2019 г. решила да се регистрира за постоянно в София, където реално живее и работи. Отишла в общината, където получила неочакван отговор - невъзможно е да бъде регистрирана в собствения си апартамент, където вече 6 години живее сама, защото в същото жилище са официално регистрирани по настоящ и постоянен адрес общо 8 души. А това далеч надхвърля броя на обитателите, които могат да бъдат регистрирани в нейното жилище.
Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес в едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. Изключение се прави, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително - тогава се допуска регистрация на тройно повече хора. Това ограничение бе включено в ЗГР през 2015 г. заради масовите фалшиви регистрации по време на изборните кампании, особено на местните избори. И обяснява защо през 2013 г. жената е могла да се регистрира в апартамента си по настоящ адрес, без да й се противопоставя фактът, че там са регистрирани други осем души.
С това обаче абсурдът едва започва. Валя М. попитала за имената на хората, регистрирани на нейния адрес, но й било отказано, с аргумент че това са лични данни, които не могат да й бъдат предоставени. Поискала тези хора да бъдат дерегистрирани. Пратили я в полицията, оттам - при кварталния, той пак я пратил в общината, където всъщност се извършва регистрацията. Консултирала се с юрист, подала жалба, а в общината открила процедура, назначена била петчленна комисия, включително с представител на полицията и кварталния. Говорили с домоуправителя, правили справки, в крайна сметка Валя била регистрирана служебно - "по изключение", след заключение, че наистина живее сама. Направили и едно писмено предупреждение до останалите 8 души да си променят регистрацията. Не им го пратили, защото техните актуални адреси са неизвестни за общинските власти, затова предупреждението било обявено на сайта и на таблото в общината.
Тези хора подлежат и на глоба, защото не са си сменили своевременно адресната регистрация, но глобата няма как да бъде наложена. В конкретния случай въпросните виртуални обитатели на жилището имат двойно гражданство, предполага се, че половината от тях живеят във Великобритания, останалите в Швейцария, установила по-късно жената. Никой не ги е виждал и чувал от поне 20-ина години, но те продължават да се водят и до момента на същия адрес, а фигурират и в изборните списъци на община "Красно село". На адреса са записани и непълнолетните им деца, които никога не са живели там, а просто служебно са записвани на адреса на родителите след раждането им в чужбина.
Собственичката на апартамента си дава сметка, че проблемът не приключва с регистрацията й "по изключение". С това "наследство" тя никога няма да може например да даде жилището под наем, защото наемателят ще иска да се регистрира. Не би могла да регистрира роднина при себе си, а е спорно и дали ще може да го продаде лесно. Същевременно се оказва, че тя не може да предприеме никакви мерки за дерегистрацията на другите, да подаде заявление или сигнал до администрацията, така че в един следващ момент, когато те поискат някаква услуга от държавата (например смяна на личната карта), това да се засече и да им се постави условие да спазят закона. Държавата не предвижда такава опция за засегнатите собственици, макар че очевидно не може или не иска да организира привеждането в ред на адресната регистрация.
До голяма степен проблемът се дължи на тежката бюрокрация, свързана със смяната на адрес. Всичко може лесно да се реши с една електронна форма, на която всеки гражданин може с няколко клика да заяви новия си адрес едновременно до общината и до ЕСГРАОН - с електронен подпис или ПИК, казва Валя, която е компютърен специалист. Всъщност така е решен въпросът в редица държави в Европа и по света. В същото време, българският закон създава едно нерешимо противоречие - той задължава всеки български гражданин да има постоянен адрес на територията на страната, но предвижда служебен адрес само за натурализираните граждани без постоянен адрес в България.
Цветозар Томов: Човек си сменя адреса по-често, отколкото имейла или номера на телефона.
Това е перманентен тих скандал, за който говорим от десетилетия, коментира за "Капитал" социологът Цветозар Томов, който е и бивш член на Централната избирателна комисия. Идентификацията по постоянен адрес е анахронизъм, смята той.
"При днешния мобилен начин на живот самото използване на постоянния адрес като идентификатор на човека - не само за изборите, но и във всичките му взаимоотношения с държавните институции, е анахронизъм. В днешно време човек си сменя по-често адреса, отколкото номера на мобилния телефон или имейла. Тази система за регистрация по постоянен адрес е тип 19-и век, а властите упорито отказват да я сменят, да речем, с официален имейл за идентификация", казва Томов.
Постоянният адрес е вписан в документите за самоличност, което налага подмяната им всеки път когато човек се премести. Оттам идват и абсурдите с "мъртвите души" в изборните списъци, коментира той. Нещо повече, "ако български гражданин почине в Буенос Айрес, едва ли близките му ще си направят труда да се вдигнат до България за кеф на нашите служби и той ще продължи да фигурира в избирателните списъци или да се появи в някоя партийна подписка, защото те крадат бази данни", дава пример социологът.
"Поначало служба ЕСГРАОН бе създадена в края на 70-те години, за да ни държат тоталитарните власти на къса каишка. Тогава обикаляха всички адреси почти като национално преброяване, за да се опишат хората", спомня си Томов. Разликата е, че тогава страната беше със затворени граници, а и населението - застопорено с жителство. Сега тази система води до пълен хаос.
"От друга страна ГРАО, изглежда, има интерес да поддържа този монопол, защото няма друга логика данните за регистрацията на населението, включително и изборният регистър да са в една дирекция в МРРБ, вместо ЦИК да поддържа изборния регистър", коментира още Томов.
Според него огромната разлика между броя на населението на страната и регистрираните по постоянен и настоящ адрес се дължи именно на хората с български паспорт, които са се установили постоянно в чужбина, а част от тях са покойници. Това отваря възможност за изборни манипулации, дори и в малките населени места, където хората се познават и отлично знаят кой живее там и кой не.
Решенията на проблема с избирателните списъци също са известни. Най-радикалното е въвеждането на активна регистрация за изборите, така че в списъците да няма хора, които не живеят в съответното населено място. Доколкото активната регистрации изисква време, експертите предлагат първоначално да се използва базов списък - например от гласувалите на последните парламентарни избори (предстоящите), а после в него да се дописват след заявление тези, които не фигурират там. Друг вариант е избирателните списъци да се съставят по настоящ адрес - така поне 60% от мъртвите души ще бъдат изчистени, смята пък Цветозар Томов. Очевидно е, че това няма да се случи за настоящите избори.
Източник: Капитал
Снимка: БГНЕС
