Шефът на ЦИК е бос на партия, замката му със сестра и обвиняем за рекет зет - депутати на Марешки: вкупом бяха коалиция за евровота
Председателят на Централната избирателна комисия от квотата на ГЕРБ и предложен за поста лично от шефката на фракцията на властта в НС Даниела Дариткова - Александър Андреев, е председател на Националния съвет на партия – абсурден факт. Партията, чийто сайто го титулова "председател на НС" се казва Земеделски съюз Александър Стамболийски и повече от 15 г. беше в коалицията на БСП, която го излъчи и за член, и за заместник-председател на ЦИК. Докато другият бос на малката партия Спас Панчев не напусна групата на Нинова и не направи обединение за евроизборите през 2019 г. с ВОЛЯ на Марешки. Който пък излъчи за заместник-председателка на ЦИК Кристина Цанкова – Стефанова – редова счетоводителка и банкова служителка, но пък със сестра и зет, които са депутати от партията на мултимилионера, като зетът е цял заместник-председател на парламентарната група, част от мнозинството. Абсурдно може да звучи, но и това е факт. И сигурно ще помогне на Марешки пак да влезе в парламента!
Зам.-шефката на ЦИК от ВОЛЯ
Разкритието, на което никой досега не обърна внимание години наред – Андреев е заместник – председател на ЦИК от 2014 г., а е шеф на комисията по изборите втора година, бе направено при участието на Волен Сидеров в предаването на Мария Мусурлиева по Евроком.
Оказва се, че заместник-председателката на ЦИК със сестра и зет депутати не е единствената професионално непригодна за участник в комисията – 12 от 20 членове или над две-трети от всички, са без ценз.
Понеже Цанкова – Стефанова е счетоводителка, добре е да бъде поне с нещо полезна на ЦИК, като изчисли лихвите върху забавянето на изплащане на 27 240 лв., които Централната избирателна комисия дължи на 19 минути от 6 ноември 2016 г. до днес. Но странно защо не иска да ни изплати, въпреки двете си решения за одобрение на изпълнението и за покриване на задължението към нас...
Проверка на 19 минути потвърди, че председателят на ЦИК Александър Андреев и като председател на Националния съвет на ЗС Александър Стамболийски има право по закон да бъде шеф на ЦИК. Единственото условие за партийни лидери като него, които се оказват членове на Централната избирателна комисия е да не участват в листи. И той не се е кандидатирал за депутат. За какво му е? В ЦИК плащат по 14-15 заплати годишно, а през миналата година например имаха само няколко избора за селски кметове.
Марешки и Панчев
Панчев и Андреев
Любопитно е, че при безбройните поправки на действащия избирателен закон от 2014 г. насам никой „не се е сетил” да забрани партийни лидери да бъдат членове, а камо ли шефове на ЦИК. Не ще да е случайно!
Въпросът е обаче доколко могат да бъдат честни едни избори с такова ръководство на ЦИК, тясно свързано – в случая със заместник-председателката – и семейно – с ръководства на политически партии.
Случаят с Кристина Цанкова - Стефанова е удивителен, защото в излъчилото я семейство единият от депутатите е със свален имунитет и то по дело за изнудване, извършено заедно с лидера му Марешки. Съпругът на сестрата депутатка Полина и съответно зет на Кристина от ЦИК - Пламен Христов нашумя, след като главният прокурор през 2017 г. Сотир Цацаров поиска и получи депутатския му имунитет заради разследване за изнудване от 2014-а, когато е директор на фирмата на Марешки. Освен Христов, под прицела на Цацаров попаднаха още двама депутати от Воля - лидерът Веселин Марешки и Кръстина Таскова, която също е заместник-председател на групата, какъвто е и Христов.
Делото за изнудване, за което ще разкажем по-долу, е „на трупчета” – консултирахме се с най-добрия разследващ журналист в България Валя Ахчиева, като за него последно се сети БНР в края на 2020 г. Ахчиева посочи, че в същото положение „на изчакване” са още две знакови дела срещу групата на Марешки – за нередности в търговията с лекарства и с горива. Освен това не е ясно какво става с наказателното дело срещу боса на ВОЛЯ от батални сцени при варненско заведение, по което той получи 4 г. затвор на втора инстанция и, ако в България се уважаваше законът, вече трябваше да е попаднал зад решетките, защото присъдата подлежи на изпълнение. А доказано виновният би следвало да чака зад решетките обжалването пред Върховния съд. Както е казал класикът Оруел, в чиято уж измислена реалност напоследък съвсем истински си живеем: „Всички сме равни, обаче някои са по-равни от други”.
Делото, което Цацаров поведе срещу Марешки и тогавашния му директор, а сега заместник-председател на групата мув парламента, който работи до петък, но остава поне до 5 април законодателен орган в този свой състав и винаги може да бъде свикан, е за изнудване. Зетят на зам.-шефката на ЦИК Пламен Христов е обвинен в престъпление по чл. 213 а, ал. 2, т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК: „за това, че в периода от 03.04.2013 г. до края на 2015 г. в градовете София и Видин, в съучастие с Веселин Марешки и а в един от случаите и с Кръстина Таскова е заплашил трима собственици на аптеки с увреждане на имущество и други противозаконни действия с тежки последици за тях”, съобщават от прокуратурата.
„Целта на Христов и съучастниците му е била да принуди собствениците на аптеките да се разпоредят със свое право – да прехвърлят дружествени дялове от управляваните от тях търговски дружества на търговски дружества, собственост или контролирани от Веселин Марешки или да прекратят търговската си дейност. В някои случаи целта му е била да принуди собствениците на аптеки да се задължат да купуват при неизгодни условия лекарства от неговия склад за лекарствени продукти.
Собствениците на аптеки са заплашвани, че чрез целенасочен административен натиск – чрез извършване на тенденциозни проверки от Изпълнителната агенция по лекарствата и чрез нелоялни търговски практики, ще доведе до фалит търговските им дружества и ще ги принуди да преустановят дейността си.
На Кръстина Таскова е предявено обвинение за извършено от нея в периода от края 2013 г. до края на 2015 г., в гр. Видин и в гр.София, в съучастие с Марешки и Христов престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 от НК.
Пламен Христов и Кръстина Таскова са с мярка за неотклонение Подписка. На 23.06.2017 г., главният прокурор внесе искане за снемане имунитета на народните представители от ПП ВОЛЯ Пламен Христов и Кръстина Таскова. Христов и Таскова дадоха съгласие за възбуждане и провеждане на наказателно преследване срещу тях. Разследването продължава”.
Последната достъпна информация по делото е на БНР, което на 15.09.2020 г. информира: „Срещу лидера на партия ВОЛЯ Веселин Марешки се води разследване и в Специализираната прокуратура, но публична информация докъде е стигнало няма. Марешки беше сред първите депутати от 44-ото Народно събрание, към чийто имунитет се прицели бившият главен прокурор. Това стана в края на април 2017 година по доказателства от разследване на Окръжна прокуратура - Варна, образувано в края на 2014 година. Делото обаче беше прекратявано, възобновявано и връщано във Варна до трайното му установяване в спецпрокуратурата.
То е за изнудване и разследване за организирана престъпна група. По информация на прокуратурата от есента на 2012 до края на 2015 година в градовете Варна, Добрич, Видин, Плевен и София Марешки е заплашил 7 собственици на аптеки с увреждане на имущество и други противозаконни действия с тежки последици за тях. Целта била да ги мотивира да прехвърлят дружествени дялове от управляваните от тях дружества на дружества, собственост или контролирани от Веселин Марешки или да прекратят търговската си дейност. Както и да принуди собствениците на аптеки да купуват лекарствени продукти от неговите складове.
В някои от случаите действал с партийните си колеги Пламен Христов и Кръстина Таскова, обясниха през април 2017 г. от прокуратурата. През ноември 2018 г. Сотир Цацаров за втори път иска имунитетите на Марешки, Христов и Таскова във връзка с прецизиране на обвиненията им за участие в престъпен сговор. И в двата случая лидерът на ВОЛЯ първо не искаше да си даде имунитета доброволно или поне така заявяваше, но в крайна сметка до специална парламентарна комисия заради Марешки не се стигна. И в двата случая се обяви за невинен и за жертва на политическа репресия. И в двата случая от прокуратурата декларираха, че политическият дневен ред не влияe на вътрешното убеждение на разследващите и обещаха да не протакат разследването. Нещо повече - маркираха делото като приоритетно.
И въпреки че е на вниманието на спецпрокуратурата, а сроковете за нормално разследване отдавна са изтекли, лидерът на ВОЛЯ и съпартийците му са все така просто обвиняеми. А Марешки, който през лятото на 2017 година обвини прокуратурата, че с обвиненията срещу него цели да съсипе бизнеса му с горива, беше един от специалните гости на националното съвещание на държавното обвинение".
