За имунитет, гърло, отслабване, гадене, мускулни болки - джинджифил
Какво да правим с времето в карантина
Още древната китайска медицина е открила някои фантастични действия на корена от джинджифил, който мнозина у нас наричат за удобство джинджър. Но и в Европа го използваме дори като брашно още от 10 в., т.е. 1100 години. Съвременната медицина доказа много негови лечебни качества не само за гърло и именно на това сме посветили днешния ни лайфхак.
Китайците правят отвара - нещо като чай - от джинджифил и лук, като добавят и малко захар, но това не е полезно. Ако пиете по 2-3 чаши от него, гарантират, че гърлото е излекувано. Те са открили преди векове и друго полезно свойство на корена - противовъзпалително и успокояващо мускулните болки. Тръгвайки от опита им, треньорът и нутриционист Джеф Кавалие добавя за любителите на фитнеса и здравословното хранене още две полезности на джинджъра - увеличава визуално мускулния обем и релефа, като при това сваля килограм - килограм и половина за 2 месеца.
Професор Чарлз Емала от Колумбийския университет - един от най-престижните в САЩ, доказва всички изброени свойства на корена от джинджифил. И ги обяснява с наличието на веществото ГИНГЕРОЛ/ДЖИНДЖЕРОЛ 6, заедно с мощно участие на витамините С и В, на минерали. Според известния учен, не само гърлото се влияе противогрипно и противовъзпалително от тях, но може да се повлияе дори на бронхиална астма. Наистина се доказват и облекчаването на мускулни болки, и отслабващия ефект за тялото. Защо? Гингерол/Джинджерол 6 е виновен за ефекта на ситост, който създава употребата на корена, както и усещането за загряване. Те хем действат противовъзпалително, хем стимулират метаболизма. А така - чрез по-добра обмяна на веществата, по-добре се регулира и телесната маса. Изследванията в САЩ и Русия сочат още намаляване на риска от атеросклероза, стимулиране на перисталтиката и нормалното храносмилане. Също така са корените от джинджър са много полезни за дамите - помагат им срещу менструална болка, а на временните - но не на финалния етап, и в сушен вид, намаляват токсичните ефекти.
Въпросът, освен кога, е колко и как да употребяваме джинджифила, за да е полезен, а да няма обратен ефект?
Учените доказват, че оптималната доза за употребяване на природния лек е 4 грама на ден. Това е нещо като едно или две резенчета свеж корен, което е добре да се приема при първи симптоми на болящо гърло. Но също например при хора, на които започва да им се гади в автомобил. Проблемът бързо спихва, спира, изчиства се. Новите трендове в кухнята залагат на настърган свеж корен от джинджифил, настърган върху салата или варен ориз. Придава специфичен, оригинален, леко лют вкус, който е приятен и здравословен в същото време.
В маринован, варен и друг преработен вид, полезността на корена естествено намалява до минимум. Най-малък е ефектът при така наречения джинджър бред - сладките, които се правят, особено в актуалния студен сезон, с джинджифилово брашно или добавка на продукта към традиционното. Причината не е в друго, а в захарната добавка към сладкишите.
Оригиналният джинджър бред е познат във Великобритания, Германия, Русия още от 10-и век. Само че тогава в браншното не се е добавяла захар и то е било въз люто. Защо точно това се яде по коледните празници - още от адвента - началото на постите? Просто е - в онези времена не е имало централно отопление, свършвали са и дървата, осигурени за зимата, така че то си е било начин за сгряване вечер преди лягане да се хапва храната, направена от джинджифил. В Средновековието той е приеман като лекарство. Както и всички продукти, извлечени от него. Освен че, за разлика от днес, не е струвал нищо.
Доказателство, че традицията на употребата на лековития корен в кулинарията е европейска, не азиатска, както мнозина смятат, е наличието и на специални рецепти в кулинарни книги на 500 години, пресъздаващи стародавни традиции към онзи период.
Най-познатата и най-ефектната днес форма на употреба на джиндифиловото тесто - хлебните сладки къщички от него - са немско изобретение. Идеята е на Братя Грим, или поне така се смята днес, като датирането на първите такива е към 18-и век, тоест вече 300 години.
