Сънят е имунитет, но какво ни казва
Какво да правим с времето в карантина
"Махнете това бебе от мен", бяха последните думи на майка ми, вече в унес, преди да издъхне. Не можех да повярвам, защото Елица ми беше казвала, че да се сънува бебе е едно от най-лошите неща - знак за смърт или сериозна болест. Знаеше го от съновниците. И аз, като психолозите и психоаналитиците, се отнасях резервирано към съновниците, без особено доверие. Обаче този фатален момент ми показа, че не съм бил прав. Иначе, нямаме никаква представа какво правим през 1/3 от живота си, която изкарваме в сън. 10-те дни коледно-новогодишни празници ни дадоха достатъчно време за сънища - а спането е супер важно за имунитета ни, включително срещу коронавируса, и със сигурност мнозина се питат какво означаваше този или онзи от тях.
Ще започна от кошмарите, така и така разказът ни тръгна оттам. Според психоаналитиците присънването на близки хора и свързани с тях неща, което ни мъчи в сънищата, е знак, че чувстваме прегрешение към тях, че с нещо сме ги наранили. Кошмарите също така се тълкуват от учените в тази специалност като знак за идващо заболяване.
Лайфхакът е, ако някой от близките, който вече е починал, ни се присъни викайки ни, а освен това ни протегне ръка, да не я поемаме. Възможно е, ако го сторим, да минем и ние отвъд, недай, Боже.
Кодирането на страховете и прегрешенията ни в кошмарите е част от концепцията на психоаналитиците, че сънят всъщност е събирана наяве информация. Той изкарва прикриваните ни чувства и емоции, които така излизат наяве.
Но могат да бъдат и дежавю, като единствения ми кошмар, слава Богу, който съм имал до момента - че ме гони кон, тъпо и упорито, както и да завия. Това е нещо, което ми се е случвало в живота в Боровец в есенен ден преди много години. И се повтори като "филм" насън. Чувството беше също толкова стресиращо, даже задъхването.
Но, както после разбрах, сънуваното е било и с положителен заряд. Движението напред и нагоре насън, особено бързото, е добра житейска прогноза. Обратното - не е . В моя случай препусках яко преди коня, та накрая и успях да се укрия от него...
Това, което пък ни се появява като дежа вю наяве - примерно отиваме някъде и имаме чувството, че вече сме били там, е изваждане от подсъзнанието на представите ни за място, което ни е интересувало, разказвали са ни, чели сме, гледали сме изображения и сме си мечтали, или пък сме се страхували, да попаднем там. Същото е, като с учен отдавна език, от който изведнъж в съзнанието ни изникват безброй уж забравени думи, когато попаднем в страната, където той оригинално се говори. Все става дума за кодирана информация.
Като в златния пример на Фром, който имал пациент, оплакал се от следния сън: докато спял, през съзнанието му минал цял "филм" как съдружникът му тършува скришом в неговото бюро, а той го хваща в крачка. Не минало много време и действително изловил съдружника си не просто да му рови в документите, но и да го мами.
Събраните впечатления, породили съмнения и подозрения от много случайности и съвпадения, се подреждат в сънищата ни като формула, като история или сценарии във "филми" от този род. После ги наричаме пророчески, а те са просто анализ на онова, което вече сме били почти сигурни, че е факт. Но стане ли вече доказан, ни впечатлява повече. Това често се случва и наяве.
Фройд, който във всичко търси проблеми от детството, смята, че в сънищата има нещо инфантилно. Сиреч, от детството. И наистина, това е периодът от живота ни, когато ни посочват кое е редно/прилично, кое - не е, кое е разрешено и кое е забранено, поради което толкова искаме да пораснем. И сами да си забраняваме.
Много обичам майонеза и когато си забраних да ям повече, бях на около 30 г., защото не е полезна и от нея ненужно се пълнее, от което се увреждат сърцето и куп други неща в организма, може би няколко седмици по-късно сънувах прекрасен сън, в който звучеше песен: "Майонеза, майонеза". Всички я пееха, а аз гледах тъпо.
Сънищата вадят скритите ни желания, ако трябва да обобщим. Вадят онова, което се опитваме да потулим и от себе си.
В този клас са и "мокрите", еротичните сънища, ако се вярва на психоаналитиците.
Мнозина искат да запрат това отключване на съзнанието чрез подсъзнанието и си забраняват да помнят сънищата. Даже имаме такава пословица: "От сън спомен няма".
Според учените обаче не бива да правим това. И не бива да се страхуваме от сънищата си - тоест, от себе си.
Всъщност, да не се страхуваме е главният лайфхак за тази и следващите 20 и общо 200 години напред под доминацията на Водолея. Но лайфхакове как да се справим в това време на промяна ще четете в сряда в нашата рубрика.
Борис Ангелов
