77,5% ще продължат да пазаруват на Женския пазар и след преоткриването на Халите: Проучване
Ще оцелее ли Женският пазар? Този въпрос е особено актуален, предвид очакваното до края на годината „преоткриване” или отваряне отново след дългогодишна пауза на Централните хали като „витрина” на най-голямата на територията на България по обем на своя оборот търговска верига Кауфланд.
Идеята на огромния германски концерн, който е водещ и на родния пазар, е да организира пространството не по досегашния модел, по който работеха Халите през годините след реконструкцията им на ръба на вековете. Той напомняше обект – тип „мол”, разделен на малки магазини.
Напротив, концепцията на инвеститорите е да превърнат първия исторически търговски комплекс в София и в България в нещо като пазар на закрито. Той ще бъде изпъстрен с разнообразни, включително декоративни и в провансалски стил сергии и кътове, който няма нищо общо с досега познатите хипермаркети на веригата.
Конкуренция се създава и по отношение на привличането на обекти за бързо хранене в Халите, каквито се опитва да развива и Женският пазар, така че това е още една посока на съревнованието между двете търговски средища.
Разбира се, това създава огромно напрежение за бъдещето на Женския пазар, тъй като, от една страна, Халите ще имат преди и по време на старта си масирана рекламна кампания, на която управляващата общинска фирма Пазари Възраждане ЕАД нямат ресурса да отговорят нито във финансов, нито в маркетингов план.
А, от друга страна, те са с по-голяма пешеходна близост и следователно достъпност, а по отношение на автомобилната достъпност Халите имат два, макар и неголеми паркинга, но Женският пазар не притежава дори един на своята територия.
Даже от гледна точка на метрото, Халите са станция преди Женския пазар, което е предимство – тип „първият по време е първи по право”. А мнозина по тази причина ще минават първо покрай тях, където ще слязат от подземната железница на нейната най-възлова и най-натоварена станция в целия град – „Сердика”, а чак, ако не намерят там стоката, която търсят, ще продължават към пазара.
На този фон единствената обнадеждаваща информация идва от социологическото проучване, което е представително за София, направено от 1 до 12 март от Идеологика.
77,5% от запитаните в анкетата са готови да продължат да пазаруват на Женския пазар и след откриването на Централните хали в нов вид и с нова концепция.
На противната позиция са едва 13,5 %. Това е изненада и то сериозна, тъй като подкрепа за по-модерния вариант – Халите, би могла да се оцени като „престижен отговор”, а винаги добър процент от анкетираните обичат да дават именно такъв.
9% не са гласували по този въпрос, т.е. нямат още готово мнение по него.
Как можем да си обясним тази моментна, като всяка друга плод на социологически сондаж, картина?
На първо място са носталгичните причини. Хората на София – жители и гости, имат сантимент към Женския пазар.
На второ място, те оценяват и очакват продължаване на промяната в него, на неговата реконструкция и модернизация, която да продължава да се прави, както досега с уважение към миналото му – нещо, което доказахме пряко и с това проучване.
На трето място, разбира се, икономическата конюктура в момента е такава, че търговските вериги – а най-голямата от тях е инвеститор и ще стопанисва Халите, дават доста по-високи цени на продуктите спрямо пазарите, в частност – Женския пазар.
Очакването на гражданите на София е това да продължи, така че на практика да бъде извършено това, което не може да извърши правителството в икономиката – да ограничи растежа на цените, който се очаква да продължи не само до края на тази, но и през следващата година, както прогнозират икономистите.
Именно по тази причина по-горе подчертахме, че става въпрос за МОМЕНТНА картина на обществените настроения.
Тя е свързана с очаквания на хората и бързо може да бъде променена, въпреки категоричното надмощие
на позитивните мнения, ако Пазари Възраждане ЕАД не съумеят да извършат добра реконструкция, да развиват Женския пазар по досегашния модел не само като тържище, но и като средище и не могат да провеждат така политиката си на собственик, че да запазят по-ниските спрямо търговските вериги ценови нива.
