10 ноември ’89: Измамата на Петър Младенов
Беше петък, също като този 10 ноември, ранен следобед, резиденция Бояна препълнена с членове и кандидат-членове на ЦК на БКП и членове на ЦКРК като ген. Терзиев – дядото, чието име носи новият кмет на София.
Тодор Живков беше освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП, а новоизбраният Петър Младенов – първи братовчед на дядото на новия кмет на София, който му се пада праплеменник според българската родствена традиция и по това няма нужда да се спори, МУ ИЗКАЗА „ДЪЛБОКИ” БЛАГОДАРНОСТИ. Според договорката от 7 ноември същата година, довела до подадената от предшественика му оставка на 9 ноември 1989 г.
Защо той гледа по начина, който всички знаем през големите лупи на очилата си? Защото, наред с благодарностите, Петър Младенов е заявил, без да има законово основание за това, че „молбата на Тодор Живков е да бъде освободен и като генерален секретар, и като председател на Държавния съвет на НРБългария (б.р. държавен глава)”.
Договорката е била управлявалия 33 години страната политик да запази държавния си пост и той внезапно разбира, че е измамен.
До следващия четвъртък той се ползва от договореното и полагаемото се за поста му: резиденция Банкя, двата мерцедеса с охрана, специалното снабдяване, тъй като е и председател на Държавния съвет.
На 16 ноември обаче е свикан нов извънреден пленум и не само Тодор Живков, но и останалите хора от „обкръжението му”, което е ограничено едва до няколко души, направо са изключени от партията, освен че са им отнети всички постове и привилегии. Отново в нарушение на тогавашните закони и устави.
Той обаче ще я заема едва до юли, когато е свален, тъй като 28 експертизи доказват, че „демократът” наистина е казал: „Най-добре е танковете да дойдат”, за да разгонят демонстриращите около парламента софиянци. Причината за митинга им е искане за отмяната на Член 1 от Конституцията, който възвестява „ръководната роля на БКП”.
По негова заповед военният министър Джуров дава нареждане и танковете тръгват от базата си в Горна баня, но слава Богу лидерът на СДС Жельо Желев успява да предоврати тежко кръвопролитие между армията и протестиращите, като осигурява бързото напускане на площада от хората. И танковете са спрени.
След Десети ноември Петър Младенов и неговият кум и съратник Андрей Луканов се опитват да героизират преврата, разказват как са се крили по чужди домове, което и камуфлажно правят за легенда, само дето никой не ги е гонил.
Каква е истината?
Превратът е договорен от руския и американския посланик в продължение на договорките на лидерите Горбачов и Буш за цяла Източна Европа.
Петър Младенов, единествения познат у нас на американския държавен секретар Бейкър, е избран по няколко причини. Всеизвестно е, че малко преди 1989 г. той претърпява тежка операция, след която извършилият я хирург споделя: „От него човек ще стане, но министър – никога”. Известни са и увлеченията му, едно от които дава повод за прякора му Ракийката.
Защо изборът на великите сили пада на него? Защото реално само него познават от българския елит, понеже е 18 г. външен министър на България.
Петър Младенов става и председател на Държавния съвет, какъвто ще остане до април 1990 г., когато пък става първият и единствен „председател (президент) на републиката”. Сложната титла е договорена по този безумен начин на Кръглата маса между БКП и СДС като компромисен вариант.
Тодор Живков му дава поста като жест към своя вицепремиер по времето до 1971, когато сам е министър-председател Живков. Пост, на който ще остане дълги 18 г. Младенов е само на 35 г., когато попада на него, и опитът му да ръководи е като лидер но Комунистическия младежки съюз ДКМС. Заменя своя опекун и като член на Политбюро – висшата каста на партията.
Двамата с Луканов, който е избран за негов съуправляващ, са възпитаници на московския институт за международни отношения МГИМО. Смята се, че през Младенов руснаците вземат президент, одобрен и от САЩ поради познанството с бейкър, а през Луканов американците – премиер, какъвто той ще стане в началото на февруари 1990 г. И ще разчисти всички съдействали за преврата – военния министър Джуров, секретаря на ЦК на БКП Йотов и бащата на Сергей Станишев и също секретар на ЦК на БКП Димитър Станишев, както и изигралия ключова роля председател на Министерския съвет Георги Атанасов. Именно на него превратаджиите дават думата, за да предложи Живков да бъде сменен не само като партиен, но и като държавен ръководител.
Към него те са особено жестоки и неблагодарни. От премиерското кресло го пращат заедно с Живков, когото в края на януари 1990 г. хвърлят в затвора, направо подсъдим.
Бумерангът на злото обаче удря самите превратаджии в кратки срокове. Младенов пада като президент, още през юли, заменен през август от Ж. Желев. Луканов оцелява като премиер до ноември, когато е отстранен, сам измамен по уж договорения общ кабинет със СДС. Правителството става между сините и червените, но без превратаджията.
За разлика от Младенов, който се оттегля на село, докато оставя дъщеря си и нейния съпруг да въртят бизнес – от тенджерите Цептер до края на легендарния мегакомбинат Химко – Враца, Луканов упортства да остане поне депутат, та не след много време сините направо го пращат зад решетките, погнат от своя братовчед и нов главен прокурор Татарчев.
Странно е как никой не е направил още сериал по тази удивителна истинска история с тясна семейно-родствена връзка с новата ни евроатлантическа действителност.
