Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко

Добри Джуров, който днес щеше да навърши 100 години, е армейски генерал, най-дългогодишният министър в българската история – от 1962 до 1990 г., след това депутат във Великото народно събрание – 1990-91 г. Като шеф на отбраната той е и решаващият фактор за преминаването на звездата на любимия му и обгрижван от него ЦСКА Христо Стоичков в Барселона. Журналистът Иван Бакалов припомни последното му интервю, дадено пред собственика на e-vestnik, където неколкократно Джуров се определя с модната днес дума „Реформатор”, а „Реформатори” нарича и Димитър Станишев – бащата на Сергей, Андрей Луканов, Петър Младенов. Ето и вълнуващия текст:

- Има и версии, че свалянето на Живков е извършено с ръката на Москва, по внушение на Горбачов?
- Сега нали сме в ерата на безотговорното волнодумство, всеки пише, каквото му хрумне. Намериха се хора, за съжаление и от партията, които твърдят, че смяната на Живков е планирана в Москва, а реформаторите са изпълнили този план. Категорично отхвърлям това. 10 ноември беше дело на БКП и прави чест на партията, че откликна на времето за реформи. Някои дори посочваха, че на заседанието на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор в Букурещ през август 1989 г. аз и Младенов сме обсъждали с Горбачов въпроса за смяната на Живков. Ако обаче от тези люде поискате да докажат това, никой от тях не би могъл. Заблуждават, че Москва е планирала, а БКП е изпълнявала безусловно. Тези люде лъжат и клеветят. Чакам техните доказателства.
Жаждата на Живков за власт
- Според повечето оценки Живковият стил и метод се проявява вредителски доста преди 10 ноември. А в последните години преди 1989 г. това вече беше натрапчиво.
- Този едноличен стил на диктат и т. н., се прояви особено в последните десетина години преди 10 ноември. Той се прояви и по отношение на кадровата политика. Тук елементът на шуробаджанащина и т. н. имаше своето място. Оценката на ролята и мястото на Живков в никакъв случай не може да бъде правилна, ако се подходи само от едната страна – че той е демон. Дума да не става. Той не е само черно.
- Някои казват, че ако Живков се беше отказал от властта 10 години по-рано, вероятно щеше да остане в историята като изцяло положителна личност?
- Има такива хора. Но, откровено казано, смяната му 10 години по-рано беше изключена.
- Това на какво се дължи? На неговата жажда за власт и страх да не му посегнат към властта?
- И на това. Но не на страха, той не е от страхливите. Но на неговото стремление, може би заложено в гена му, да властва. Мисля, че в това трябва търсим отговора на този въпрос.
- Толкова ли силна беше властта му? Вие например толкова години сте бил в политбюро, имало ли е моменти да се страхувате от него?

- Не, никога не съм се страхувал. Ние с него сме имали разговори на четири очи по много въпроси. Открито, като уважаващи се един друг. Просто съм бил съвършено открит и ясен, категоричен във вижданията ми за стила и метода на работа. Например по кадровите въпроси – за Людмила и Владимир, и за някои други.
- Значи за дъщеря му и за сина му казахте, че не е прав да ги налага в йерархията?

- Категорично.

- Кога беше това?
- Когато стана смяната, мисля че след 9-ия конгрес на БКП. Въобще, издигането и на единия, и на другия, и не само на тях.

- А той как реагира, като му казахте?

- Реакцията му беше - възбуден, нервен… Но никога не съм почувствал, така, елемент на страх. Някои говорят, че някъде през 1980 г. ли, той възнамерявал да ме смени. Не съм почувствал такова негово намерение. С него съм имал много разговори, много остри разговори. На заседания на политбюро по някои въпроси на армията и някои други въпроси сме имали открити престрелки.
- Той и по въпросите на армията ли беше компетентен?

- Той се смяташе, че е корифей и по отношение на строителството на армията. Това нещо, откровено казано, е в гена му, в характера му.

- Вие се познавате с него още отпреди 9 септември?
- Като партизани. Той беше представител на областният комитет на партията и член на щаба на Първа софийска военно-оперативна зона. Аз бях командир на отряда, след това станах командир на бригадата. Никакви противоречия по време на партизанската борба не сме имали. Той имаше смелостта тогава, като представител на партийното и военно ръководство, да критикува някои постановки за тактиката на партизанското движение. Например беше против механичното прилагане на опита на югославските партизани у нас. Той, а и ние оценявахме, че условията у нас не позволяват да се прилага техния опит – в смисъл на завземане на територии. Той не се страхуваше от това да се противопостави на тия неправилни решения и постановки на на старшото партийно и военно ръководство.
- От страна но Живков имаше стремеж да замаже историята, да си припише повече заслуги?
- Да. Но стремежът му не беше точно да замазва. Стремежът да му се приписва повече дейност и по-отговорна дейност, откровено казано, не беше негова лична инициатива (макар че той я одобряваше), а на средствата за масова информация, на негови близки.
- На някои като Милко Балев (б. р. – член на политбюро и шеф на кабинета на Живков), Левчев (б. а. – поетът, бивш шеф на Съюза на писателите) и т. н.?
- Да, на хора, които имаха в поведението си елемент на блюдолизничество и на венцеславене. Това някак си му допадаше. Но когато стана на въпрос за неговия бюст-паметник в Правец, имахме много сериозен личен разговор с него, след като го бяха построили и след като беше открит.
- И той как реагира?
- Ами положително реагира, защото го внесе в политбюро и беше решен. Вие си спомняте, че след известно време по решение на политбюро го демонтираха.
Срещите на заговорниците в политбюро
- Когато сте тръгнали да сваляте Живков, неминуемо вие, Петър Младенов, Георги Атанасов и т. н. сте имали някакви тайни разговори. Къде се събирахте да говорите? Може би на някое безопасно място, за да не разбере той?
- Вижте, най-напред аз съм категоричен по въпроса за понятието преврат. Място за преврат тук няма. Това е закономерна тенденция в развитието на нашата партия като ръководна сила в България. Споделяли сме, много пъти и конкретно по някои въпроси, които бяха на дневен ред в политбюро. Тайни събирания, в истинския смисъл на думата тайни, не сме имали. Но разговори в това отношение, разговори, които в крайна сметка оформиха позицията на реформаторите, сме имали и то нееднократно.

- А къде – в ЦК ли, вкъщи ли?
- И в ЦК сме разговаряли. По домовете – не. В ЦК сме разговаряли и то не един път. И се оформи тезата на така наречените реформатори.
- Преди няколко години Пенчо Кубадински разказа пред мен нещо интересно – при гласуването в политбюро работата е била на кантар – вие реформаторите сте били четирима, съгласували сте действията си, но и поддръжниците на Живков са били четирима, а въпросът се решил, когато и Кубадински вдигнал ръка на ваша страна. Как стана точно гласуването?
- Ние сме имали много срещи с Живков, на четири очи - аз с него, отделните наши групи също са имали срещи с него.
- Какви групи имате предвид?
- Имам предвид реформаторите. И Георги Атанасов, и Петър Младенов (вземете например писмото на Петър Младенов). И Йордан Йотов, и Димитър Станишев, и т. н. поотделно са имали разговори. Целта на тия наши разговори с него винаги е била да го убедим да си подаде оставката. За да не се стигне до по-неприятни последствия. Това, което Пенчо Кубадински е разказал, е негово мнение. Когато отидохме при Живков на последната ни среща тримата – аз, Йотов и Станишев.
- Значи “чавдарци”?
- Да, “чавдарци”, тримата. Това беше преди заседанието на политбюро, беше много, напрегнато, оживено. В смисъл, че ставаше дума окончателно за оставка. Той се съгласи пред нас тримата. На самото политбюро се постави въпроса и след, откровено казано, много напрегнати разисквания, се оформиха по същество две становища – едното да се приеме оставката му, второто е – да си остане статуквото. И след това обсъждане се очерта болшинството от 8-9 души. Това са – Младенов, Атанасов, Луканов, Джуров, Йотов, Станишев, Пенчо Кубадински, Начо Папазов и т. н.
- Начо Папазов тогава не беше член на политбюро.
- Не, секретар на ЦК.

- Значи това беше заседание на политбюро и секретариата на ЦК?
- Да, политбюро и секретарите, аз го наричам заседание на политбюро. След много внимателно обсъждане, отговорно, очерта се болшинство, че трябва политбюро да приеме оставката на Живков и да се предложи на пленума….
Това са тези 9 души членове на политбюро и секретариата. Те се изказаха ясно и категорично. Останалите бяха малцинство. В протоколите може да се видят точно кои са били.
Живков се опитва и преди, и след 10 ноември да задържи поста държавен глава
- Има някои драматични моменти на самия пленум на 10 ноември. Живков май не е искал да предава властта и се опитал да уговаря свои хора при гласуването да го оставят на власт.
- Колебанието на Живков се прояви и на политбюро, и на заседанието на пленума. Колебание в смисъл, че той имаше желание политбюро и пленумът да го освободят само от поста генерален секретар и да го оставят председател на Държавния съвет. Той се опита чрез някои от участниците в пленума да се добере до решение само оставка от поста генерален секретар, но да си остане като председател на Държавния съвет.

- Дори след решението на самия пленум той се е срещал с различни хора да ги уговаря за подкрепа да остане председател на Държавния съвет. Така ли е?
- След решението на пленума всичко беше съвършено ясно. Там само двама–трима души се изказаха, и то не против оставката, а да се помисли, да не се бърза и т. н.

- А след пленума имал ли е такива срещи, да убеждава да го задържат на поста държавен глава?
- Някои срещи той е имал. С кого - това е вече друг въпрос. Но някои срещи е имал, на които е застъпвал тезата да остане председател. Но пленумът реши категорично да бъде освободен и от двата поста.

- Мнозина смятат, че ако по-рано беше извършена смяната на Живков, сега нямаше да има такива сътресения за държавата?
- Работата не е в това дали по-рано или по-късно. Работата е кога условията по същество са до такава степен назрели, че да се пристъпи към практически действия. А не на кого кога му се е искало.

- А след 10 ноември виждахте ли се с Живков?
- Не.

- По телефона поне говорили ли сте?
- Не.