ЕС: Всички нови газови проекти в България са одобрени неправилно
Европейската комисия е предоставила приоритетен статут на газови проекти за милиарди евро без да оцени правилно имат ли ефект за политиките за промените в климата, заяви Омбудсманът на ЕС, пише Дневник. Според Емили О'Райли този проблем става още по-важен от ускоряващата и изостряща се климатична криза.
Сред тях са на практика всички големи проекти в България:
- Разширяване на газовата мрежа на България (бел.ред. - под това обикновено се има предвид продължаването на "Турски поток" до Сърбия)
- Междусистемната газова връзка между България и Гърция (IGB)
- Интерконектор България-Сърбия (IBS) от София до Ниш (бел.ред. строителството му още не е започнало)
- Разширение на газовото хранилище в Чирен
- Реверсивната газова връзка с Румъния BRUA phase 1 и BRUA phase 2
Както и важни за България и функционирането на Южния газов коридор и газовите полета в Източно Средиземно море:
- Терминал за втечнен газ при Александруполис
- Транс-адриатически газопровод (ТАР) от турската граница през Гърция до Италия
- Газово хранилище "Южна Кавала"
- EastMed (газопровод от израелските и кипърски газови полета в Средиземно море до Гърция) и сухопътното им продължение Poseidon
- Терминал за втечнен газ в Кипър
- Транскаспийски газопровод (от огромните находища в Туркменистан до Азерайджан)
Съобщението от днес е за приключването на проверка, започнала през февруари, относно това как точно Комисията одобрява бързите процедури за издаване на разрешителни и на евросредства за т.нар. Проекти от общ интерес (PCI) за изкопаеми горива. Заключението е, че оценката за устойчив ефект при газовите проекти е правена "под оптималните изисквания".
Изгарянето на природен газ отделя половината количество въглероден диоксид спрямо това от горенето на въглища, но това гориво е свързвано с емисии на метан.
"Предвид целите на ЕС за климатични промени и устойчивост, за съжаление газовите проекти са били включени в предишните PCI списъци без да им е правена правилна оценка за устойчиво въздействие", се казва в текста, цитиран от "Ройтерс".
Нито един от 32 газови проeкта в Четвъртия PCI списък не е избран на базата на това, че би имал значителен принос и устойчив ефект, допълва омбудсманът О'Райли.
Сред тях са важни за Югоизточна и Централна Европа проекти (вкл. за инициативата "Три морета") терминал за втечнен газ на хърватския остров Крък и газовата връзка на страната със Словения, няколко газопровода, междусистемни връзки и хранилища в Полша, Унгария, Словакия и Румъния. В списъка са още проекти в Италия, Малта, Ирландия, Дания и Латвия.
Омбудсманът заявява, че в бъдеще трябва за приоритетни проекти да се взима предвид и това какви емисии от въглероден диоксид и метан ще са свързани с тях. "Ройтерс" припомня, че според ЕС употребата на природен газ трябва да намалее бързо след 2030 г., ако съюзът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г.
Със съжаление, казва О'Райли, констатиръм, че Европеската комисия не се е опитала да подобри наличните данни и прилаганите досега методи за анализ, така че да класира "газовите" кандидати за PCI според устойчивото им въздействие.
Понеже Европейската комисия ревизира критериите си за оценка на приоритетни проекти и новите предложения се очакват през декември, "няма необходимост от допълнително разследване на този етап", заявява Омбудсманът на ЕС.
Проблемът с Четвъртия PCI списък
Проблемът започна почти веднага след публикуването му през есента на 2019 г. През октомври същата година последва оплакване от неправителствената организация Food and Water Europe заради планирания терминал за втечнен газ в Ирландия, който да се използва основно за внос от САЩ. Според организацията проектът е включен в списъка без оценка за въздействие върху климатичните промени.
През януари 2020 г. критики отправи и консултантската компания Artelys, подготвила доклад за Европейската климатична фондация. В него някои от газовите проекти бяха обявени за безсмислени от гледна точка на енергийната сигурност и са само пилеене на десетки милиарди евро. Някои от българските опекти, обаче, са оценени позитивно в този анализ заради потенциала да помогнат на страни като Босна и Херцеговина да се измъкне от зависимостта от димящите си централи на въглища.
"Омбудсманът категорично потвърждава засега отсъствието за целия PCI списък на много важните климатични оценки на проекти за изкопаеми горива, ползващи се с огромни субсидии", казва днес Анди Георгиу, който подаде преди година оплакването. Расте натискът над Европейската комисия да спре подкрепата за следващи инфраструктурни проекти за изкопаеми горива и контранатискът против на практика безконтролната употреба на природен газ в европейския енергиен микс.
Петият PCI списък трябва да бъде представен през последното тримесечие на 2021 г.
PCI проектите могат да се възползват за финансиране от 5.35 млрд. евро на инвестиционния инструмент Connecting Europe Facility, който приключва в края на годината.
Омбудсманът препоръчва "да се актуализира критерият за устойчивост, така че да се взимат предвид парникови емисии и ефективност, както и въздействието върху цялостното отделяне на парникови газове при използването на природен газ за производство на енергия в страните от ЕС, както и емисиите, свързани с функционирането на самата предложена инфраструктура".
