Каквото повикало, такова се обадило
Коментар на проф. д-р Бончо Асенов:
Във връзка с това, което става в Украйна:
Бисмарк е казал по повод на Русия: „Аз знам 100 начина да изкарам мечката от бърлогата, но не знам и един начин да я върна обратно“. Е, изкараха я мечката, защо се оплакват тогава тези, които направиха това.
А защо тя излезе от бърлогата. Да припомним нещо от историята, преди да отговорим:
Хитлер измамва Сталин през 1941 г., въпреки „Съветско-германския пакт за ненападение“, който са подписали на 22 август 1939 г. През юли 1940 г. Хитлер се разпорежда да започне изготвянето на план „Барбароса“ за война срещу Съветския съю, на 18 декември подписва „Инструкция № 21“ за започване на практическата подготовка за война и в същото време нарежда да се провежда мащабна дезинформационна игра за заблуждаване на съветското ръководство и лично на Сталин, че няма намерение да води война на два фронта и да нападне съветската страна. Тази дезинформация се води на политическия, икономическия и разузнавателния фронт. Върхът на тази дезинформация са изпратените през декември 1940 г., на 14 май и на 13 юни 1941 г. писма от Хитлер до Сталин, в които уведомява своя „приятел“, че Вермахтът се готви за десант в Англия и около 15 – 20 юни ще прехвърли струпаните край съветската граница германски дивизии на Запад. Дори в последното си писмо Хитлер предлага на Сталин да се срещнат в края на месеца. Сталин му повярва и резултатът е неподготвеността на Съветския съюз да отблъсне внезапното нападение на Германия, започнало на 22 юни 1941 г., което коства 26 милиона жертви от страна на съветския народ.
През 1990 г. САЩ и западните страни измамиха съветското ръководство и лично Горбачов, че заради тяхното съгласие Германия да се обедини, те няма да разширяват никога НАТО на изток към границите на тогавашния все още Съветски съюз. В последно време излязоха и разсекретени документи, доказващи това обещание на САЩ, Англия, Франция и Германия. Резултатът го знаете. Използвайки разпада на Варшавския договор и най-вече на Съветския съюз, НАТО, под диктовката на САЩ, се разшири на изток, почти до границите на Русия.
Когато тогавашният външен министър на Съветския съюз Шеварнандзе, участвал в тези преговори, попитал Збигнев Бжежински: „Защо не спазихте обещанието си“ той му отговорил ехидно: „Излъгахме ви“. В резултат сега около Русия се разполагат безброй военни бази на НАТО. Нещо повече, САЩ подготвиха и осъществиха преврата в Украйна през 2014 г. и поставиха начело на тази бивша съветска република правителство, което води открита антируска политика и иска да влезе в НАТО. Тоест НАТО вече е пред бърлогата на мечката. И какво да прави руската мечка. Да стои вътре и да чака да я убият. Естествено е да излезе от нея и да не допусне това самоубийство. И да не повтори грешките на Сталин и Горбачов. Ако иска да съществува. Така че не се учудвайте на реакцията на Русия и нейния президент. Те са изправени до стената и поучени от историята, трябва да действат, за да не бъде унищожена тази хилядолетна страна.
А САЩ и западните ѝ съюзници размишляват като древните римски господари: „Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика“. Това го виждаме в тяхната политика по отношение на латиноамериканските страни. Това го видяхме и по време Карибската криза през 1962 г., когато САЩ бяха готови да нападнат Куба заради разполагането там на руски ракети. Видяхме го в Афганистан, в Ирак, в Либия, в Сирия. Преди това в Югославия.
Но си мисля за нашите управници. Не само не осъдиха „аргументираното“ американското нашествие в Ирак, но и изпратиха български войници, които загинаха там „изпълнявайки патриотичния си дълг“. Не си спомням да излизат с протестни декларации, когато САЩ и неговите западни съюзници нападнаха Либия и убиха нейния ръководител. Или пък да се противопоставят на опитите в Сирия да бъде свалено законното правителство. Или да се възмутят от американските бомбардировки над съседна Сърбия. Но осъдиха Русия като агресор и поискаха санкции срещу нея.
Да им напомня, че когато България обявява война през 1941 г. на САЩ и Великобритания, депутатите възторжено скачат на крака в Народното събрание и с ръкопляскания и радостни викове посрещат този акт. Последиците ги знаете – жестоки бомбардировки на София и страната, хиляди избити невинни жертви, тежки репарации. А не влязохме в нова национална катастрофа благодарение на тази Русия, която сега охулваме заради това, че се опитва да се предпази от унищожение.
Така че да надникнем в историята, за да си обясним това, което сега става в Украйна. И да мислим за бъдещето на България. Защото очевидно светът ще се промени след тези събития и ние трябва да търсим своето място в него, което да бъде благоприятно за изстрадалия ни народ.
