Задружното осъждане на Путин и Русия е цинизъм
Коментар на Катя Ташева
Мирът в обществено-политически план предполага наличието поне на две страни. И когато мои приятели слагат знамето на Украйна в профилите си – много от тях лично познавам и знам, че са добри хора и го правят от съпричастие към украинския народ, а не към фашизираното му правителство, бих ги помолила да сложат знамената и на Донецк и Луганск. По доклад на ОССЕ (Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа) в Донецк и Луганск през годините след Майдана са избити от украинската армия, която включи в редиците си фашистките бандеровски групировки и ги превърна в свой челен отряд, 14 000 души. Една болезнено голяма част от тях са деца.
Между другото този доклад на ОССЕ отпреди седмица изчезна. На негово място се появиха „обяснения“, че цифрите са завишени, защото в местните комисии на ОССЕ имало твърде много руснаци.
Наясно съм с Гьобелсовата пропаганда и не се учудвам на този откровен цинизъм. Но Алеята на ангелите в Донецк съществува. Масовите гробове в Донецк и Луганск съществуват и свидетелстват за безпрецедентен геноцид от страна на Украйна по отношение на рускоезичното население.
На общата пресконференция на Путин и Шолц, Шолц се засмя и нарече „смешки“ думата „геноцид“, използвана от Путин. Е, партайгеносе Шолц знае повече за геноцида – явно, хитлеристкото минало у него е живо, та цифрите му се видяха незначителни. Путин няма да му го прости. Само гледайте. След военната операция на Русия за принуждаване на Украйна към мир, заваляха осъждания, осъждания, осъждания…. – „Не на войната !“. Войната, оръжията, насилието изобщо са най-лошото средство, за да се реши един конфликт – от глобален до личностен мащаб. По този въпрос нямам конфликт със себе си. Но ще бъда в конфликт с цялата ми същност, ако поне не се опитам да си го обясня.
Осем години след Майдана Русия настоятелно и последователно предлага да се търсят дипломатически решения на кризата в Донецк и Луганск. В последните няколко месеца тази активност на Русия бе много интензивна. Путин настояваше също така НАТО да не се разширява повече заради сигурността на страната му. Всъщност някой може ли да аргументира разширяването на НАТО на изток с цел обграждане на Русия? Някой може ли да аргументира обграждането на нечий дом от хора, въоръжени до зъби с обяснението, че в този дом живеят предполагаеми престъпници, които трябва да бъдат сдържани превантивно? Решете уравнението като знаете, че този дом е пълен със злато. Като знаете също така, че въоръжените „пазители на мира“ (НАТО, но с чиста съвест разбирайте САЩ) са извършили точно 150 (описани са от американски професор по история) агресии, инвазии и войни по целия свят от създаването си досега и винаги далеч от собствените си граници. Сто и петдесет. Не се затруднявайте да си спомните всички.
Само някои от последните са достатъчни – бомбардировките в Сърбия и създаването на Косово!!! (о, това не е военна намеса, не е сепаратизъм – това е демократична мироопазваща операция). Цинизъм, сър! И още по-голям цинизъм е, че същото, което прави в момента Русия, е наречено „агресия“. Спомнете си Ирак, Либия, Сирия… Спомнете си как след всяка стъпка на САЩ и НАТО по света с цел „демократизиране“ на диктаторски режими настава погром и реки от кръв. „Демократизирането“ в крайна сметка постигна узурпиране на ресурсите на „демократизирваната“ страна. Всъщност вече лесно трябва да сте решили уравнението – обградилите дома ви въоръжени хора се интетесуват единствено от златото ви. Разширяването на НАТО на изток и подстрекателската роля на Администрацията на САЩ имат една единствена цел – да сложат ръка на богатите ресурси на Русия! Нещо за международното право? Няма такова. Отдавна не съществува. Има право на САЩ и колективния Запад в лицето на ЕС, който всъщност се обезличи, превръщайки се в стрктура – слугинаж на САЩ.
Русия в крайна сметка се противопоставя на това международното право да е еднонародно право на САЩ. Все пак в света, за съжаление на САЩ, съществуват много народи (197 държави) МЕЖДУ които са нужни правни норми, за да се гарантира мирното им съвместно съжителство. Но ако все пак държите да се позовете на международните закони, гарантиращи това право, спомнете си Съединението на България. То се осъществява всъщност чрез нарушение на Берлинския договор (този договор има статут на международен закон). Та днешната наша България е плод на сепаратистки идеи в нарушение на международното право или възстановяване на Справедливостта за териториалната цялост на един и същ народ???
Това, което прави Путин е възстановяване на Справедливостта за рускоезичното население на Донецк и Луганск – с най-лошото, но последно, поради изчерпване на всички до този момент други средства – военна намеса. „Пазете правото дори и от Закона“ – помните ли този завет на Кристиан Таков? Нуждата от право, от справедливост трябва да ражда законите. Не обратното. Ако е обратното, т. е. ако законът се създаде без оглед на правото, това е закон за потисничество и подчинение. И ще бъде нарушаван и взривяван. Толкова за днешното „международно право“.
Задружното осъждане на Путин и Русия от колективния Запад на този фон е чиста проба цинизъм. Нашите първи ръководители се включиха в общия циничен хор – липсва им поне една от топките на Орбан. Обяснявайки си по своему цялата кризисна ситуация с целенасочено предизвиканата реакция на Путин, актьорът Филип Григоров резюмира кратко: „Това е все едно да удариш плесница на Тайсън, а после да го призовеш да бъде миролюбив.“
Авторът е публицист, писател
