Феноменът токсична позитивност
Какво да правим с времето в карантина
"Важното е да бъдем позитивни", тази фраза често може да се чуе дори от медиите като препоръка за решаване на проблемите, дори в коронавремената ни, когато самата дума "позитивен", поради писиар текстовете. Невероятно, но факт! Позитивността всъщност може да бъде токсична. Просто е: ако нещата са зле и ние имитираме, че са добре, това не е решение, а е нищо незначещ отказ да погледнем реалността. Нито спасяваме себе си, нито другите, дори да се принудим да си го внушим. И цялата тази глупост, която психолозите напълно и съвсем естествено отричат, е събрана в любимата фраза на Цецка Цачева, която дори не знаеше нейния автор: "Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада". Нищо подобно!
За хората позитивността е неестествена, тъй като от времената, когато не е имало супермаркетите, дори простите неща като например набавянето на храна са били свързани с голям риск, в това число за живота. Инстинктът ни за самосъхранение, който е базовият за всеки от нас, той е нашето психологическо ДНК, по същество е негативен. Очакваме опасности и ни трябва бърза реакция, за да се измъкнем от тях. Това ни е истинското, животинското начало и няма как да го променим с някаква фалшива позитивност. Природа!
За нашия човешки вид радостта НЕ е базова потребност и базова способност. Така че позитивната псевдорадост не е ни решение, ни спасение. Обратното е.
Зад фалшивата позитивност най-често се крие СТРАХ ОТ ОТКРИТОСТ, ОТ СПОДЕЛЯНЕ И СПОДЕЛЕНОСТ, ОТ РАЗКРИВАНЕ НА НЯКАКВИ СРАМНИ ТАЙНИ, които означават едно - психологическа беззащитност.
В науката на това нещо му казват "Синдром на клоуна", който - както знаем от крадения от Матия Базар естраден бг хит, "винаги е тъжен".
Токсичната позитивност е неефективна, защото вместо да проведем разговор със себе си, ние демонстрираме, мислим си, че доказваме нещо на другите по логиката, която е оправдателна, но не и помагаща: "има и по-зле". Ние не искаме да убедим себе си, че сме добре, защото чувстваме, че всъщност не сме, а на другите, че сме по-добре от тях.
Токсичната позитивност може да струва и много пари - едно от обичайните й проявления е т.нар. шопинг терапия, която при развиване може да има не само психологически, но и финансови твърде негативни реални последствия.
Това обаче не решава, а задълбочава проблема на депресивния тип хора, които виждат себе си като жертви, независимо дали ще се усмихват пред останалите. Те лъжат себе си с токсичната позитивност.
Лайфхакът: ИСТИНСКОТО ЛЕЧЕНИЕ Е ДА СИ ПРИЗНАЕМ.
Важно е да приемем, че за всеки е нормално да изпитва страх - по-горе споменахме - от животинските и нецивилизованите ни времена като хора чрез инстинкта за самосъхранение точно това ни кара да се пазим и да се движим напред, като преодоляваме точно страховете си. Нормално е да изпитваме и срам от време - навреме. Няма нужда са се маскираме на съвършени, понеже никой от нас не е.
Към това добавяме, че живеем в токсично общество, което с изолацията и стреса на коронакатастрофата се превърне в супер токсично.
КАК ДА СИ ПРИЗНАЕМ, ДА ИМА ЛИ СВИДЕТЕЛ НА НАШИЯ COMING OUT?
Този термин най-често свързваме с изясняване на сексуалната ориентация, но фалшивата и токсична поради това позитивност също се нуждае от такъв специален момент.
Добре е, помага, освен пред себе си, да направим признанието и пред близък човек, който умее да слуша и да изслушва. Вече казахме, че основният проблем с токсичната позитивност е именно демонстрацията пред другите, така че това си е важно - да имаме публика.
Така преодоляваме и друг съвременен проблем, заради който някои световни спортни звезди пият допинг и са освобождавани от отговорност заради това: недостиг на внимание.
Не се притеснявайте, ако го чувствате - в момента това е един от основните психологически дефицити. Защо? Ами културата на 24-и век е култура на известността, на вниманието, на зрелищността. Ако човек не вземе мерки, когато е само проблем, развива се като психическо заболяване.
