Кога "евакуирането" на нови места помага и презарежда
Какво да правим с времето в карантина
Понякога и сами си казваме след пътуване - все едно дали на 5 или на 5000 км от мястото, където живеем, че сме "презаредили батериите". Всъщност, особено във времена на изолация като актуалните, това е много важно и се смята за основна успешна техника за елиминиране на проблеми като постоянния стрес, бърнаута - прегарянето, паник - атаките - неща, които стават все по-натрапчиви при толкова много виртуално и толкова малко реално общуване. Това е и днешният ни лайфхак.
Учените наричат този ход "евакуиране". В думата се съдържа не само идеята за временно напускане, но и за спасение - също като през войната при бомбардировките над София например. Понеже тормозът на постоянния стрес, на породените от изолацията депресии, на въртенето нонстоп на едни и същи мисли в главите ни, при това често страхове - всичко това поставя съзнанието ни в подобен на тогавашния режим.
"Излизането от кутията", преместването с цел нови впечатления, нови срещи, нова информация, наистина буквално ни презарежда с жизнена енергия. И телом, и духом.
Именно така се обяснява и нуждата от онова, което наричаме "отпуска". Това отпускане, кодирано в корена на думата, релано се получава. И е по-доброто обозначение от "ваканция", което се превежда като "празнота". Всъщност няма празно - сменяме лошо пълно за добро пълно.
Не е задължително тази промяна да бъде свързана с някакво далечно пътуване. Да, мнозина бягат към Занзибар и го превръщат в Слънчев бряг, но дали психологически попадането сред група също угнетени като нас българи е най-доброто решение? Или опознаването на "тайни кътчета" от близкото ни географско положение - примерно будистката ступа на Плана недалеч от София, обратната страна на Витоша, броденето из полегатата планина Люлин край милионния град насаме или в минимална компания с вдишване на дървета, разкриване на непознати местенца, черкви, манастири, езерца, селца, хижи не е по-добър, освен по-евтин вариант? Всеки трябва да прецени сам за себе си.