Прожектиране на бъдещето
Какво да правим с времето в карантина
Навечерието на Нова година и почивните дни изобщо са чудесен шанс да прибегнем до една силно пречистваща и не по-малко зареждаща психологическа техника. Специалистите я наричат Прожектиране на бъдещето. Не става въпрос просто за визуализация на нас, каквито искаме да се видим след 5 - 10 - 15 - 20 години напред. Иска се и съзнателна работа с включването на така наречената ТЕХНИКА НА МЕЧТИТЕ или на мечтаенето.
Едни я определят с фразата, че ако не вярваме в чудеса, няма как и да ни се случат.
Други могат да я нарекат Програма Нов човек.
Какво правим? Представяме си себе си след 5-10-15-20 години, но и си разказваме наум как сме го направили, т.е. вкарваме максимална конкретика. Идеята на този т.нар. Поглед в бъдещето е да бъде истествен - да бъдем максимално искрени със себе си в своите желания и в полета на своето подсъзнание.
Кое ще ни покаже, че сме го постигнали? Лайфхакът е прост: ако нещо или някой го няма до нас в прожекцията на бъдещето, ако не присъства във филма, не е за нас! Колкото е да сме привързани към този някой или към това нещо.
Много е важно, когато всеки гледа своя личен филм на бъдещето, да гледа не топката, а врата - не начина, а целта.
Когато програмираме в ума си, най-важният въпрос е КЪДЕ! Не кога, не как! Така съветва психологът проф. Алексей Ситников и веднага дава личния си пример:
Първата прожекция на бъдещето, която си прави му носи образа на къща в Испания с конкретен изглед. Години по-късно той с учудване се оказва на мечтаното място и намира точно този изглед. Оказва се, че къщата се продава и той веднага изтегля всичките си пари от сметката в Москва и ги пуска на агенцията за недвижимости - тогава са около 10 000 долара, като първоначална вноска. Толкова е убедителен в защитата на мечтата си, че се съгласяват а му дадат дома на изплащане. Той не помисля как ще оправи останалата сума, а завърнал се в Русия, се хваща здраво за работа, и според известната от една тамошна песен: "късметът е награда за смелост", толкова му потръгва в работата - хваща се с психология на изборните кампании и прави в десетки държави, че скоро събира парите да изплати изцяло къщата в Испания, която е любимото му място и до днес.
Той обяснява с опита си и феномена "дежа вю", който обаче е повече плод на подсъзнанието, докато при прожектиране на бъдещето ние имаме волеви контрол върху своите мечти и тяхното осъществяване.
Той препоръчва, за да усилим ефекта на изпълняването им в релността, да пишем, да рисуваме, да разказваме за тях, дори за някого от близките ни това да изглежда смешно или дори налудничаво. Това е обратното на поверието за сънищата, които не бивало да се разказват. Тук става въпрос за съзнателно искане и е различно.
Стремежът към сбъдването на прожекцията на бъдещето, на хубавия финал на личния филм, може да бъде подпомогнат и със създаването на наша Дъска на мечтите, чието попълване да ни накара да свикнем. За да избегнем друго възможно психологическо предизвикателство - рязкото сбъдване на мечтите, за което не сме подготвени, това се оказва много добра и много печеливша техника.
Изследванията на професора и на други негови колеги от различни държави са доказали, че Прожектирането на бъдещето води до съвсем реални положителни резултати не само за психиката, но и за физиката ни: по-висок имунитет, по-добро здраве на организма, достигане до по-висока възраст.
