ДЛЪЖЕН СЪМ ДА КАЖА ТОВА: Калин Терзийски
Дали се питат понякога тия, които така лесно налагат мерките, които удължават обстановките, които лишават от надежда хората - как живеят и как се справят тези хора? Хората на изкуството, културата, бизнеса? Как се справя човекът - този, който се бори сам и не чака на държавната хранилка или не работи в някоя голяма айти компания или в оръжеен завод (защото тях никой не смее да пипне и там ковид няма!)- питат ли се - как живее човекът - като мен, като теб, като десетките хиляди танцьори, фитнес инструктори, сервитьори, готвачи, собственици на кафенета, продавачи, актьори, певци, музиканти, строители на сцени, сценични работници, бармани, поети, аниматори, хореографи, йога инструктори и хиляди хиляди други.
Без пари, без работа, без надежда. Тези, които го правят един ден ще си платят. Ако не - значи светът се е провалил. И опитите да се "опазва живота" (което е най-наглата лъжа от векове насам) нямат никакъв смисъл. Защото този живот няма никаква стойност.
