168 млн. лв. поръчки за Сиела от старата власт и как ползва безплатно златен имот на София
„Фирмата Сиела на братя Тодорови – Веселин и Иван, който “ходи горе при Делян” според едни нашумели записи има 168 млн. лв обществени поръчки спечелени пряко или през свързани фирми, или чрез специално създадени ДЗЗД. Всичко това при ГЕРБ”, написа на 4 май като добави справка от публичния регистър за обществените поръчки, която прилагаме. Служебното правителство дойде на власт седмица по-късно.
Припомняме, че Иван Тодоров стана по-известен, след като от ГЕРБ коментираха, че „фирмата му Сиела Норма е финансирала Демократична България. Сиела Норма е и дистрибутор на машините за гласуване, които вчера бяха остро критикувани от ГЕРБ, който обаче закупи основното количество от тях – над 9000. Припомняме, че същата фирма е дистрибутор на машините за гласуване и през предишните години, когато ГЕРБ организираха изборите. От Демократична България отговориха, че това е лъжа и въпросният Иван Тодоров, който е дарил на партията сума от 100 лв., е с година на раждане 1990 г., а не 1958г., каквато е тази на собственика на Сиела Норма.
"Вчера разпечатка с този превод беше размахана на брифинг на ПП ГЕРБ с цел създаване на фалшиви новини, скрояване на компромат и евтина пропаганда в стила на близките до тях кафяви медии", допълни Тодоров.
Интересно е да се знае, че Веселин Тодоров беше кандидат за народен представител на ДБГ, когато оргсекретар й беше сегашният декан на ЮФ и духовен баща на ректора Герджиков – Даниел Вълчев, към чийто кръг се числят министрите на просветата при Орешарски и Борисов 3 А. Клисарова и К.Вълчев (той беше главен секретар на МОН преди това от 2009 до 2017 г., т.е. разпределител на поръчки), чиято съпруга, заедно с кумата му и съпруга на шефа на КЗП Д.Маргаритов бяха в политическия кабинет на Д. Вълчев като вицепремиер и образователен министър при Тройната коалиции. Когато Д. Вълчев, издаван от Сиела като автор, заемаше този пост, СИЕЛА получи милионни поръчки и от неговия подопечен министър и съпартиец Николай Василев, първия кандидат – премиер, издигнат от Слави това лято. В публикация от 8 март 2009 г. 19’ писа: „Сайтът на Сиела е много любопитен. От него излиза, че само за 2 месеца – от декември до февруари, държавата наляла 2 милиона лева на издателя на Лили Иванова. На 19 декември “Сиела сключи договор на стойност 1 360 800 лв. с Министерство на държавната администрация и административната реформа за поддръжка на базите с правна и географска информация на ИСЕП (Интеграционна система за електронно правителство, каквото нямаме и до ден днешен – какво е поддържано тогава???).
На 24 февруари Сиела пак има повод да черпи. Взема 594 000 лева по процедура с възложител Висшия съдебен съвет. Процедурата е за софтуерна система за контрол на дейността на вещите лица.
Точно съдът гледа преден търг, спечелен от Сиела преди малко повече от 4 години. Тогава пак Министерството на държавната администрация възлага поръчка за 2 934 000 лв. на издателството. Сумата е с близо 2 милиона (!!!) лева повече от тази по оферта на конкурента АПИС. За да бъде неутрализиран той, в състезанието е включена фирмата Инфогард. Тя никога не е произвеждала правна информация, няма нито една продажба, но царският министър Калчев – преди това кмет от БСП и шеф на близката до ДПС Мултигруп – Русе, и назначената от него комисия си затварят очите. Инфогард копира информационната система на "Норма" и "Сиела" (същите фирми, които печелят сегашната поръчка за 2 млн. на същото министерство). Единствената промяна в софтуера и базата данни е елементарната замяна на фирменото име Норма с Инфогард или само Инфо. Сигурно затова е предложена невъзможно ниската цена от 115 020 лв. за 3-годишно обслужване на 25 000 работни места. Тогавашният закон изисква от министър Калчев да изиска писмена обосновка при подозрително разминаване на офертата с реалните цени и да я отстрани от участие. Това не е направено, както и никой от членовете на оценъчната комисия не е подписал задължителната декларация за липса на материален интерес от изпълнението на поръчката.
Авторитетни сайтове като медиапул и econ.bg определят всичко това като “Грозен скандал”. 19’ провери информацията за Сиела. Според регистъра на ДАКСИ 94,299% от общия капитал са на американската фирма Вашингтон Паблишинг Груп Интернешънъл, за която няма никаква информация дори в google.
А това май буди доста подозрения и в най-непредубедените наблюдатели. Все пак става въпрос за собственика на фирма, която печели обществени поръчки за огромни суми. И по ирония на съдбата се занимава с прозрачността на информационните масиви на българското правителство и на българската съдебна система”.
И Д. Вълчев като министър, въпреки подозренията за конфликт на интереси, че издателството му публикува книгите, поверява изработването на портал за половин милион лева на Сиела, а получава прост сайт и то не в срок. Цялата покъртителна история е в архива на 19min.bg. Даниел Вълчев е същият човек, който наричаше плагиата и кандидат за премиер, вице и правосъден министър П. Илиев „любим преподавател” в тв пледоарии в негова защита, а преподавател във факултета му е и кандидат-президента Герджиков, също бивш заместник – министър на образованието, но в кабинета на ДПС и НДСВ, при който започват първите милионни поръчки на Сиела.
Последната скандална поръчка, с която се прочу Сиела е за 6,7 млн.лв. от ББ3 и ни прочу в цял свят с арестуваното в Дубай българско златно съкровище, което поради непрофесионализъм на консорциума-организатор на участието ни в Експо 2020 се превърна в чутовен провал. Тя е получена при друг член на кръга на Д.Вълчев – заместник-министър на икономика и при Борисов, и в служебното правителство Ст. Янев. Той даде и друга интересна поръчка на Сиела – за роудшоу за инвестиране в България, което трябваше да обикаля евростолиците насред първия тотален локдаун, но пък държавата реши да даде за тази очевидно невъзможна мисия 1,75 млн.лв. В случая дали Ст. Янев е кум на Веселин Тодоров от Сиела е отделен и не така важен въпрос.
Сами станахме свидетели как работи тази система на нагласени поръчки при конкурс за 800 000 лв. без ДДС на МОН при главен секретар бъдещия министър К.Вълчев, когато участвахме в търг за организиране на събития и медийното им отразяване, заедно със Сиела и също осигурен от нея трети участник. Понеже дадохме по-добра оферта, нормално – професионалисти сме в това с огромен опит, за разлика от братята, а както лично К. Вълчев ни обясни: „Поръчката не е предвидена за вас”, търгът беше провален. В такива случаи, организиращата институция кани кандидати по свое виждане, които да участват. Бяха поканени 2-те фирми, не и ние, за да бъде изпълнено партийното поръчение. Най-добрата оферта въобще нямаше шанс.
Тогава поне не получихме заплахи от Сиела, но при едно друго разкритие, и те дойдоха в писмен вид в редакцията:
Окупацията на книжарницата в подлеза на СУ, за която не плащаха наем на общината
Вече 10 години Сиела си просвоява златен имот в подлеза на СУ, до входа на метрото и го ползва, въпреки желанието на собственика – Столичната община, която хем пише на некоректния наемател, хем не предприема никакви ефективни мерки да го изгони като най-простата: спиране на тока например.
Напомняме, че към датата, в която започва сагата, която ще ви опишем, и заради публикуването на която получихме заплахи от Сиела, заместник-кмет по правните въпроси на София беше Юлия Ненкова, сега шеф на КЗК, чийто син Александър е кандидат-депутат за 7-и пореден мандат.
„Книжарницата в подлеза на Софийския университет е един от най-вървежните търговски обекти в цяла София. От две години тя е окупирана от Сиела, в това число и след протичането на нарочен търг за мястото през юли 2013г. По причина на конкурса, по сведения от Столичната община, видните правници от издателството дори на плащат наем за обекта. При все, че незнайно защо той им бе любезно свален от 15 000 на 10 000 лева месечно. Така загубите само от юли миналата година, когато беше търгът, до 17.03.2014 г. приближават 100 000 лева и са за сметка на софийския данъкоплатец.
„Може да се каже, че това е незаконно ползване, но по-точни от мен в преценката си ще бъдат юристите на общината”, коментира скандалния казус пред19’ кметът на район Средец Вергиния Стоянова, на чиято територия е апетитният имот. Тя обясни, че общината води дела да си освободи собствеността. Те обаче са стигнали едва до Софийския районен съд, а предстоят Апелативната инстанция и Върховната. Което ще отнеме години.
А през това време окупаторите ще правят пари, без да си плащат за използването на помещението. Това означава, че ги черпим всички ние - софиянците. От което едва ли им дреме, понеже това са хора от провинцията с варненски "художествен ръководител", живеещ в София и бивш министър.
Уникално незачитане на закона лъсна, след като 19’ разкри безогледната окупация на златен обект в сърцето на София от Сиела. Оказва се, че Младежка Кооперация Ялта, на която е даден през 1997 г. (при кмета Софиянски) и незнайно как юридически използващото книжарницата издателство е трябвало да напуснат златния имот още на 31.12.2012 г. Общината, още при обявяването на нов конкурс за отдаване на книжарницата, праща нотариална покана за доброволно освобождаване на обекта до окупаторите. Оттогава те не плащат, но използват книжарницата, ширнала се почти на декар – 832,20. Наемът й е 15 000 лв. месечно, с които е обиран джобът на софийския данъкоплатец, незнайно защо свален на 10 000 лв.. МК Ялта отделно окупира и аптека с 64 кв.м. площ. Казусът се заплита още повече, след като конкурс за наемане на книжарницата е проведен, спечелва го кандидат с бомбастична цена, но той няма как да влезе в имота от юли 2013 г. година, тъй като обектът е окупиран.
Това обаче е нищо в сравнение с най-голямата дързост. Понеже общината завежда дело през 2013 г. срещу МК Ялта и Сиела норма за предаване на владението на имота, смелите окупатори предявяват насрещен иск. В Софийския градски съд, където СО съди узурпаторите, те пък имат гражданско дело срещу кметството. То носи 950/2014 г. по описа на СГС и МК Ялта твърди, че е собственик на описаните обекти на основание придобиване по давност.
Всичко това го пише в справката по казуса, която ни предостави общината.
А ние ще напомним кои са окупаторите. МК Ялта са хората, които държаха дискотека Индиго. Делото показа, че тя е била направена така, че уби деца преди Коледа през 2001 г. Тогава ялтаджиите се измъкнаха сухи – без присъди и дори без глоби. А случаят беше скандален и то не само заради погребаните невинни невръстни жертви. Документи, с които разполага Дневник, показваха, че МК Ялта си е осигурила наемането на стадион Юнак (в който се помещаваше Индиго) още преди обявяването на конкурс от КМФВС, сега ММС. Наемателят не е изпълнил задължения по договора, а КМФВС не е извършвал контрол по изпълнението му.
