Ще плащаме ли от сметките за ток €400М дупка в Евроинс?
Европейският надзор ще гледа проблема с Евроинс/Еврохолд: бг енергиен монополист - това, което беше ЧЕЗ, а също водещ застраховател у нас и в Румъния, съобщи представител на Комисията за финансов надзор. Преди това ще има среща на двата контролни органа - нашия и румънския, по проблемите на застрахователя, който за пореден път след отнемането на разрешително, глобите и искането за вдигане на капитала си в северната ни съседка - все заради Гражданската отговорност, отново е на ръба, като според Капитал става въпрос за дупка от 400 млн.евро: заплаха за съществуването му, както я определя авторитетната бизнес-медия.
Холдингът се опитва да изпревари удара с истеричен пиар, но сам признава трудната ситуация с официално съобщение, в което посочва гузен – негонен, че е презастраховал своя риск при ... себе си. А, освен това, че му е помогнало родното Министерство на финансите, т.е. хазната.
Целият въпрос е дали в холдинга парите текат предимно от нашите сметки за ток и с тях ли ще покриваме/гарантираме „дупката” в застрахователните му подразделения?
Всички без друго вече усещаме, че без да има официално увеличение на цените на електричеството за домакинствата от КЕВР, сметките ни скочиха двойно и повече през последните месеци, независимо, че зима няма, а котировките на всички енергоизточници падат стремглаво!
"Евроинс е изправена пред конкретна, може би екзистенциална, заплаха - надзорен доклад на румънския регулатор, където фигурират стряскащи числа, които кумулативно водят до сума над 400 млн. евро, които трябва да се набавят. Доколкото целите активи на Евроинс Румъния са сходна величина, тя изглежда трудно разбираема.
Голяма част от проблема при Евроинс Румъния по неофициална информация на Капитал се дължи на предписанието на регулатора да смени презастрахователя по част от портфейла си, тъй като го счита за неприемлив за балансите й както по местното законодателство, така и по Solvency II. Компанията се е съгласила, въпреки че според нея договорът отговаря на стандартите и се приема от други регулатори, което само по-себе си носи 15 млн. евро загуби от неустойки.
Вследствие на смяната обаче части от полиците останали с по-рискови параметри и на база на това и на екстраполации докладът на ASF е констатирал нужда от по-високи провизии, особено за малко вероятни екстремни събития (binary events). Има и предложения за съществени корекции в провизиите и плащанията по презастраховането, както и други по-малки забележки. Така регулаторът открива съществени проблеми с платежоспособността...
Докладът е предварителен и Евроинс би могла да оспори констатациите, макар че точно в момента едва ли комуникацията с ASF ще е особено плодотворна. Другото, което застрахователят опитва, е да ескалира казуса в България и в Европа. За разлика от предходни години, когато компанията също е
влизала в конфликти с румънския и с българския регулатор и е трябвало да минава през оздравителни програми, сега в нея акционер е и ЕБВР (б.р. както сме цитирали мотивите за нейната „финансова инжекция”, както е наречена в документите на евробанката, са 30 млн.евро за спасение на застрахователя).
Компанията майка Еврохолд пък придоби активите на ЧЕЗ в България с финансиране от консорциум от най-големите банки в страната (б.р. първоначално тя, от позиция на Истината, твърдеше, че финансирането ще идва от немски и дори от японска банка - Номура, но не би)...
В ЕС опериращите международно застрахователи се надзирават и на групово (б.р. и съюзно) ниво, като в случая с Евроинс ключова роля в т.нар. надзорен колегиум има КФН, тъй като шапката е в България. В случая с Евроинс иншурънс груп (ЕИГ) в него участват представители и на надзорните органи на Румъния, Гърция,
Северна Македония, а също и на европейския регулатор EIOPA...
Всичко това прави доста вероятно надвисналата опасност от администрация на Евроинс да се поотложи поне, докато надзорите в двете страни изчистят позициите си. Но дори бурята да утихне, това далеч не значи, че ще се размине.
Досега в последното десетилетие на два пъти компаниите, изкачили се до лидерските позиции в Румъния при Гражданска отговорност (както и няколко по-малки играча), приключваха с фалит. През 2015 г. това се случи с Astra, а през 2021 г. - със City, като именно след излизането й от пазара "Евроинс" се озова като новия номер 1. Към средата на 2022 г. тя има близо 32% дял при задължителната полица с над 1.5 млн. клиенти и 23% дял в общото застраховане. Портфейлът й е почти изцяло фокусиран в "Гражданска отговорност" (93%), макар активно да опитва да расте в другите по-доходоносни сегменти, а брутният ѝ премиен приход надхвърля 300 млн. евро за полугодието.
Българското дружество "Евроинс" също е номер едно по премиен приход в страната с 342 млн. лв. за деветмесечието, даващи ѝ над 15% пазарен дял. Лидерската позиция обаче се дължи на над 145 млн. лв. приходи от чужбина, без които делът би бил под 10%.
Силната позиция при задължителната, но често (заради социални фактори или конкурентен натиск) губеща, автомобилна полица рядко е устойчива”.
Ето и несръчният пиар в съобщението на Евроинс, което „успокоява” с новината, че ще презастрахова от риска от фалит, който предизвиква на румънския и българския пазар, себе си при ... себе си:
„Ръководството на Еврохолд България АД информира обществеността, че въпреки несъгласието си с действията на служители на застрахователния надзор в Румъния срещу местното подразделение на Евроинс и продължаващите спорове с тях, компанията е осигурила допълнителни гаранции за финансовата стабилност на румънското дружество, за да бъде защитен застрахователя от по-нататъшен административен произвол.
Евроинс Румъния подписа квотен презастрахователен договор с ЕИГ Ре ЕАД, презастрахователят на Евроинс Иншурънс Груп АД (ЕИГ). Последната е дъщерен подхолдинг на Еврохолд и собственик на румънския застраховател.
Новият презастрахователен договор осигурява и трансфера на значителна част от риска, поет от Евроинс Румъния, извън компанията (б.р. към българското електроразпределение и нашите сметки за ток като абонати ли?!)...
В заключение, ръководството на Еврохолд изказва благодарност за оказаната подкрепа на всички държавни органи, в това число Министерство на финансите и финансовия регулатор в България (б.р. не се казва как точно МинФин – т.е. хазната, е помогнала на застрахователя и защо е спасявала неговия румънски бизнес, прилича ли случаят на известните досега във финансовия сектор и т.н.).
Илиян Костадинов
