FACEBOOK

Данъчните приходи с 1% надолу, източването на БЕХ и липсата на капиталови разходи изкарват сметката на хазната на плюс: Ексшефът на Бюджетната комисия на НС

"В края на миналата седмица министърът на финансите, с присъщия му апломб, тържествено обяви, че за по-малко от два месеца държавата е събрала повече 2 млрд. лева отколкото е похарчила. Ако допуснем, че това е така и не е преувеличено, на какво се дължи „гениалната“ събираемост на средства в хазната?


Към края на юни месец се отчита годишен корпоративен данък и постъпленията от него увеличават събираемостта към полугодието (това бе планирано още по време на служебния кабинет). Приходът от този данък е с еднократен характер за 2023 г. Към него може да добавим и допълнителния данък свръхпечалба за електроенергийните дружества. Да прибавим сега и 100% дивидентите от държавните дружества (главно постъпленията от Български енергиен холдинг (БЕХ) - през месец юни 2023 г. БЕХ внесе дивидент в размер около 400 млн.лв, а през месец юли е изискано от БЕХ да внесе авансов дивидент в размер на 800 млн.лв), то източниците на приходи и структурата им стават ясни и се характеризират с ЕДНОКРАТНОСТ И ЛИПСА НА КАЧЕСТВО НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ПРИХОДИ!


За публичните финанси е от съществено значение да се подсигуряват устойчиви данъчни приходи, които периодично да се подновяват (в зависимост от икономиката, ако тя расте да имат увеличаващ се темп). Предвидимостта на данъчната събираемост при този вид приходи е от съществено значение за структурата на разходите и обезпечаването им.


Защо министърът на финансите съвсем услужливо пропусна да спомене, че събираемостта на косвените данъци (едни от най-важните приходоизточници в бюджета на държавата) към края на полугодието не само не се увеличава спрямо 2022 година, а дори и намалява с 95,4 млн. лв. спрямо 2022 година или с приблизително 1% намаление. Нещо повече, министър Василев е планирал с 1,7 млрд. лв. да събере повече от ДДС през 2023 година спрямо 2022 г. До края на годината остават по-малко от 5 месеца и съвсем не е ясно откъде ще бъдат събрани тези косвени данъчни приходи.


Тук е важно да отбележим, че капиталовите разходи (например строеж и поддръжка на пътища, жп лини, електро- и водопроводи и канализация и т.н., каквито не правим трета година в държавата, а наличните са в окаяно състояние) все още не са започнали да се правят с ускорено темпо, за да може да не се парализира съвсем инфраструктурата, осигуряваща стопанската дейност в страната. Към края на юни месец капиталовите разходи са около 26 % от планираните за 2023 година. Вероятно се разчита, че тепърва ще се правят големите капиталови разходи, за да се „наваксва“ планираното в бюджета.


А какво ще стане през август, септември, както и последното тримесечие на 2023 година?


Вече няма да има еднократни приходи от дивидентите на държавните дружества. Преките годишни данъци (еднократни) ще са отчетени и те.


Какво предстои?


Следват увеличените от 49-то НС възнаграждения в публичния сектор от 01.08.2023 година в размер от над 313 млн. лв., които по всичко изглежда ще бъдат за сметка на капиталовите разходи (абсолютно изкривена бюджетна структура), а оттам и на нереализирани проекти в икономиката на страната. Да не забравяме, че е под въпрос и второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,4 млрд. лв. за 2023 година. Към юни 2023 г. от 66 мерки по второто искане за плащане само 33 са изпълнени.


Дали не ни чака държавен заем на сравнително висока лихва, който ще увеличи държавния дълг на страната?", пита Любомир Каримански, бивш шеф на Бюджетната комисия на НС, ексбанкер, до неотдавна съветник на министъра на финансите в служебния кабинет.


Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени