Уникален туристически маршрут тръгва от Женския пазар
Нов уникален туристически маршрут ще тръгва от Женския пазар в сърцето на София. Търговското средище ще бъде първата точка от него и една от най-атрактивните с характерната си обстановка, съвсем според названието „София на границата на Европа и Ориента”. По този повод в петък ще има специално събитие в галерия „Сердика”, на което ще бъде представена идеята на „Пазари Възраждане” ЕАД.
Освен тържището, концепцията ще помогне и на туризма, като синергия за развитието на града и неговата икономика. За него пък е отговорно общинско предприятие „Туризъм”, което работи в съзвучие и в синхрон с колегите си. На едно място се събират кметът, зам.-министърът на туризма, съветници, туристически и бизнес деятели, дипломати, представители на Летище София и водещите авиокомпании, за да дадат мощен тласък на инициативата, която превръща в ресурс основното богатство на София – че е хилядолетен град на толерантността и преплитането на културите.
Маршрутът, който стартира от Женския пазар, продължава през джамията Баня башъ, която е дело на най-легендарния архитект на Османската империя Мимар Синан, любимец на султан Сюлейман Великолепни. Този владетел е познат на съвременната публика по света и у нас най-вече от посветения на него култов тв сериал Великолепният век. Храмът е на 455 години и още действа.
Следващата точка е Националният археологически институт с музей, за който далеч не всички хора в София знаят, че също е бил джамия, чийто купол буквално е хвръкнал на десетки метри над земята, когато с мощното земетресение от 1858 г. рукват и повечето известни днес минерални извори, особено в полите на Витоша – от Банкя до Горна баня и от Княжево до Панчарево. Джамията Махмуд Паша е вдигната още през 15-и век в чест на бея – управител на тогавашната област Румелия с център София.
Оттам продължава към Двореца, днес НХГ, който е разширен и преобразен от първите архитекти на София – австрийци и немци, на базата на зданието на стария конак, откъдето е управляван градът и регионът. Пред него през 1872 г. се ширва и първият български парк – Градската градина, която миналата година навърши век и половина, а днес е най-красива заради цъфналите прекрасно подредени лехи с лалета.
Надолу по Царя маршрутът продължава с Централния военен клуб, където сред многото забележителности е и т.нар. Балкон на Ататюрк. Чийто кабинет, докато е работил в София, пък се пази в една от най-красивите къщи на милионния град – дело на нейния най-добър архитект Грюнангер, която днес ерезиденция на посолството на Република Турция. Точно преди 100 години тя е основана от някогашния аташе в София Кемал Ататюрк.
Преминавайки през Княжеската градина и свървайки по „Графа”, маршрутът отвежда до катедралата „Свети Седмочисленици”, която израства на мястото на Черната джамия. Тя е построена преди 495 г. от Мимар Синан отново по волята на Сюлейман Великолепни, но историята й разкрива всички култури, които София толератно съчетава.
В древността това място е храм на Бога на медицината Асклепий. Още през 5-и век става раннохристиянска черква, а после е метох към Рилския манастир. Джамията израства в чест на великия везир на най-легендарния османски император.
Наречена е Черна заради тъмния гранит, облицовал нейното минаре. Което пада, съборен от вече споменатото земетресение от 1858 г. След това е изоставена до Освобождението.
След него се ползва за затвор, където Стамболов хвърля най-многомандатния премиер в историята на България и негов основен политически опонент – Петко Каравелов. След падането на „съзидателя и съсипателя”, джамията – затвор е преустроена в катедрален храм, какъвто е вече точно 120 г. – от 1903 г.
Надолу по Графа и отвъд реката, маршрутът завършва при още една известна на всички, но с непопулярна история забележителност. Пазара „Римската стена”.
Всъщност, „Римската” стена не е Римска. Това е 5-вековна постройка, на която е поставена плоча, че е била тюрбе – или мавзолей на знатен мюсюлманин. Но много специалисти смятат, че предвид местоположението в края, на портата на тогавашния град, е била съоръжение, което е символизирало изпращането и посрещнато от хаджилък – посещение на светите места. Това е туристическият маршрут на Средновековието за европейците.
