С над 78 млн. лв. е нараснал пазарът на алкохолни напитки за 12 месеца
С над 78 млн. лв. е нараснал пазарът на алкохолни напитки за 12 месеца
Пазарът на алкохолни напитки е нараснал през последните 12 месеца със забележителните 10.8%, съобщава Капитал. По данни на "Нилсън България" за периода август 2018 – юли 2019 пазарът на високоалкохолни напитки и вина[1] в България[2] възлиза на стойност 804.9 млн. лв. Потреблението през този период възлиза на над 60 млн. литра, което е с 1% повече от потреблението за предходните 12 месеца.
Растат високоалкохолните напитки за сметка на вината
Трапезите вина попадат най-често в потребителската кошница и допринасят за половината от общите обеми, реализирани в категорията. Въпреки това потреблението им намалява трайно през последните 24 месеца в полза на по-силните алкохолни напитки.
Сред напитките с висок градус ръстът е движен от двата най-големи сегмента - водка (+9.1% ) и уиски (+7.6%). В същото време някои от по-малките сегменти като джин (+8.3%) и ликьор (+5.1%) също демонстрират добро развитие в последните 12 месеца. Макар да носи едва 0.1% от общите продажби на алкохол, текилата е най-бързо растящата категория за разглеждания период, като повишава важността си в потребителската кошница. Пенливите вина, които също са много малък сегмент от категорията (1.3% от общите продажби), се представят най-зле от всички алкохолни напитки. През този период обемът реализирани продажби намалява с 13%.
Средната цена за литър алкохол е 13.24 лв. За литър вносен алкохол тя е средно 31.49 лв., а за българските напитки – 9.83 лв. По отношение на типа алкохол най-скъпо се продават текилата (44.80 лв. за литър) и уискито (30.27 лв. за литър), като причина за това е по-голямата тежест на вносните марки в тези категории. Най-евтини са виното (5.61 лв.), водката (17.57 лв. за литър) и анасоновите напитки (18.25 лв. за литър).
Вносните и луксозни марки движат цената нагоре
През последните 12 месеца цените на всички одитирани от "Нилсън" категории алкохолни напитки са се повишили, като най-сериозен е този ръст при категориите бренди и коняк (+17.2%), пенливите вина (+12.8%), джина (+11.4%) и анасоновите напитки (+10.6%). Средното увеличение на цената на литър алкохол е 9.6% (+6.5% за високоалкохолните напитки и +10.7% за вината). Ръстът е продиктуван от редица фактори, сред които увеличената покупателна способност на българина, която е предпоставка за по-голямото търсене на вносни марки и луксозни продукти. Друг фактор за общия ръст на цените е по-голямата консумацията на алкохолни напитки в заведенията (+12%) за сметка на покупката за вкъщи (-0.6).
Цените на вносните напитки са нараснали по-бързо от тези на местните алкохоли за почти всички категории. Изключение правят виното, където се наблюдава обратната тенденция, и анасоновите напитки, при които цените на вносните и местните марки растат с еднакъв темп.
Нови продукти се появяват на пазара
За периода август 2018 – юли 2019 на пазара е имало близо 61 хиляди продукта от различните алкохолни категории. Най-много са били трапезните вина – над 30 хиляди индивидуални артикула. Голямо разнообразие от продукти има и в категориите водка (8.8 хил.), ракия (7.3 хил.) и уиски (6.7 хил.). Най-тесен е асортиментът на категориите бренди (406), вермут (129) и текила, като любителите на последната категория са избирали едва между 39 артикула през разглеждания период.
Броят на продуктите на пазара е нараснал с 1%, макар в някои категории (например пенливи и трапезни вина и ракия) да се наблюдава спад. Най-много нови продукти са лансирани в категориите уиски, водка и анасонови напитки, като през разглеждания период в тези категории са се появили 1127 нови артикула (701 за водка, 402 за уиски и 125 при анасоновите напитки).
Водещ канал са хипер/супермаркетите над 300 кв.м
През изминалите 12 месеца 86% от продажбите на алкохол са се осъществили на така наречения топъл пазар. Това са търговските обекти, от които се купуват продукти за консумация у дома. Сред тях най-голяма е важността на обектите с квадратура над 300 кв.м (хипер- и супермаркети), които реализират 34% от общите продажби на алкохолни напитки. Следващи по важност са най-малките обекти, с квадратура 0 - 40 кв.м, които носят 17% от продажбите - почти колкото и обектите между 40 и 100 кв.м (15%).
Все по-често се консумират алкохолни напитки извън дома. Така нареченият студен пазар, или хорека (хотели, барове, ресторанти, кафета и други заведения), е най-бързо растящият канал за консумация на алкохолни напитки. Този тип обекти реализира 14% от продажбите на алкохол и движи ръста през разглеждания период (12% ръст в обем продажби). Същевременно продажбите на топлия пазар леко намаляват (-1%).
Наблюдава се също така и тенденция към изместване на потреблението от най-големите обекти към по-малките формати. В търсене на удобство, потребителите намаляват честотата на пазаруване в най-големите вериги и все повече прибягват до търговски обекти, които са близо до дома, но същевременно разполагат с богат асортимент, който позволява да се намери всичко на едно място. Нараства важността и на специализираните обекти за алкохол и удобните обекти, тип павилион.
Потреблението в София намалява, в провинцията расте
Друга интересна тенденция е ръстът на пазара във всички региони на страната с изключение на София (-0.6%), където пазарът вече е добре развит и достига точка на насищане. Същевременно доходите в останалата част от страната продължават да растат с по-бързи темпове, създавайки предпоставка за нарасналото потребление.
Най-предпочитаните марки измежду различните категории алкохол за разглеждания период (подредени по азбучен ред) са:
"Вила Ямбол" (вино)
"Пещерска" (мастика)
"Савой" (водка)
"Шато Карнобат" (вино)
"Ямболска" (ракия)
[1] Категориите, включени в изследването, са: трапезни вина, пенливи вина, водка, уиски, джин, ром, коняк, бренди, ликьор, анасонови напитки, мента, текила, вермут. В анализа не се включват нискоалкохолни напитки като бира, радлери, сайдери и предварително смесени коктейли.
[2] Изследването е извадково и обхваща всички региони на страната в търговските обекти, продаващи бързооборотни стоки към краен потребител. Изключват се дискаунтъри, кеш енд кери обекти, институционални и ведомствени продажби, износ, улични търговци, открити пазари, сезонни обекти, интернет продажби, безмитни магазини и "направи си сам" магазини.
