Президентът наложи вето на новата неустойка по бърз кредит
Президентът Румен Радев върна за повторно обсъждане в парламента новата по-висока неустойка по бърз кредит, за която на практика беше изключен и съдебният контрол и беше въведена с промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК), предаде news.lex.bg.
Те бяха направени с преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. А предложението за промените в ЗПК е на независимия депутат Спас Панчев, който го е внесъл между първото и второто четене без всякакви мотиви.
Изменението предизвика скандал – омбудсманът Диана Ковачева заяви, че ще сезира Конституционния съд, ако бъде обнародвано, а над 130 адвокати писаха на президента да наложи вето.
След острия обществен отзвук председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова обяви, че промяната за неустойката ще бъде оттеглена.
Всички промени в ЗДДС обаче вече бяха изпратени на президента, за да реши той дали да издаде указ за обнародването им, или не. Така единственият механизъм в момента промените в ЗПК да не се случат е ветото на държавния глава да бъде уважено. Както „Лекс“ писа обаче, вместо това Менда Стоянова внесе промени в ЗПК чрез преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет за 2021 г.
Те още не са гласувани от депутатите, но се очаква това да се случи днес късно вечерта, тъй като предложението ѝ е на самия финал на законопроекта за държавния бюджет, който се обсъжда в пленарната зала. И ако бъде прието, въпреки наложеното вето, това може да доведе до законодателен хаос.
С ветото си президентът връща за ново обсъждане и двете промени, направени в ЗПК чрез ЗДДС. Т.е. тази в чл. 19, в който се създава нова ал. 7, според която разходите по договор за кредит с небанкова финансова институция не могат да надвишават двукратния размер на главницата „и при изпълнение на това условие не се считат за прекомерни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл.26 от Закона за задълженията и договорите.
Както и промените в т.14 от чл.4, ал.1 на ЗПК, с които от приложното поле на закона се изключват „договорите за кредит, сключени с финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на §1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи.“
Президентът сочи, че и двете изменения противоречат на основни конституционни положения. „Изключването на определени договори от приложното поле на ЗПК необосновано ограничава правата на потребителите по визираните договори, включително и тяхното конституционно право на достъп до съд, за защита на нарушени права и законни интереси.
Въведената по т.2 забрана съдът да преценява дали разходите са „прекомерни“ по смисъла на Закона за защита на потребителя и дали накърняват добрите нрави, по смисъла на Закона за задълженията и договорите също нарушава конституционното право на защита (чл.56 от КРБ)“, пише той в мотивите си за ветото.
И обяснява, че се нарушава и принципът за разделение на властите, защото необосновано се ограничават съдилищата при преценката дали даден договор съответства на закона и морала, или не. „Недопустимо е законодателната власт да поставя преценката на съда за съответствието на един договор със закона и с морала в зависимост от наличието на предзададен икономически критерий: определен таван на разходите по договори за кредит.
Правото на защита на гражданите се обезсмисля, ако при определени хипотези съдът е ограничен в преценката дали договорът нарушава определен закон или морала. Положението, предвидено в текста на т.2 от § 93 (чл. 19, ал. 7 ЗПК – бел. ред,), означава, че такива клаузи от договор няма да бъдат приемани за нищожни и ще пораждат правни последици, ако са в рамките на определен допустим размер разходи по договор за кредит. Такова положение е правно нетърпимо“, заявява Радев.
Той посочва, че правата на потребителите не са абсолютни, но могат да бъдат ограничавани „при наличието на определени аргументи за нарушаване на правата на други лица или ако защитата им би противоречила на морала или на обществения ред“. „Изключването на определен тип договори от защитата по ЗПК, както и ограничаването на съда при преценката за нищожност на договорите, не са обосновани с такива аргументи и не могат да се приемат за съответни на Конституцията“, заключава държавният глава.
Той за пореден път критикува и практиката закони да се изменят чрез преходни и заключителни разпоредби на други, с които нямат нищо общ.
