Неустойката по бърз кредит може да достига двойния размер на главницата
Разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни. Тази промяна в Закона за потребителския кредит (ЗПК) приеха окончателно депутатите днес, предаде news.lex.bg.
Тя беше направена с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на проект от над 180 страници с изменения в Закона за ДДС.
Внесена е между първо и второ четене от независимия депутат Спас Панчев и е подкрепена от бюджетната комисия, а днес беше приета окончателно от пленарната зала.
Гласуването ѝ стана ведно с още 10 параграфа от законопроекта и депутатите въобще не дебатираха по нея. „За“ бяха 69 народни представители, 34 бяха „против“, а трима се въздържаха.
Изменението на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка), може да достигнат 2000 лв.
За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.
Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.
И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.
Като от приетата специална разпоредба излиза, че тази ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.
След влизането ѝ в сила, ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна.
Промяната в ЗПК идва след като в ГПК бяха направени изменения, с които съдът беше задължен да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство и започна много активно да го прави и да обявява за нищожни договорки по кредити.
Трябва да се отбележи, че Съдът на ЕС (в решение по дело С-779/18) прие, че „член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива не е изключена договорна клауза, която определя извънлихвените разходи по кредита при спазване на предвидения в национална разпоредба максимален размер, без непременно да се вземат предвид действителните разходи по кредита.
Като в решението специално се заявява: „Всъщност посочената разпоредба сама по себе си не определя правата и задълженията на страните по договора, а само ограничава тяхната свобода да определят извънлихвените разходи по кредита над определено равнище и въобще не възпрепятства националния съд да контролира евентуално неравноправния характер на такова определяне, дори под законовата горна граница“.
Практиката на съдилищата в момента е, че неустойката за неизпълнение на задължение по потребителски договор е нищожна, ако надхвърля главницата, излиза извън присъщите ѝ функции и противоречи на добрите нрави.
