Петролът се срина с $25 от понеделник, бг дизелът скочи със 7 стотинки, вице Нинова мълчи срещу спекулата
Петролът, който удари 139, 13 долара в неделя и понеделник, в четвъртък падна да 114 долара. Същата сутрин обаче обикновеният дизел в София се продаваше за 2,96 лв. на Еко, за 2,95 лв. на ОМВ, което е съответно 7 и 9 стотинки повече, отколкото струваше в понеделник.
Доживяхме и когато цената на нефта пада, нефтопродуктите у нас да подскачат по цена. А трябваше да е паднала поне с 30 стотинки.
Всички оправдания със старите зареждания не важат. Ако следваха честната търговска практика, бензиностанциите у нас щяха да продават поне с 60 стотинки по-ниско горивото, понеже сегашният дизел е произведен от петрол, доставен през януари, когато цените бяха 80 долара. Вместо това, картелът вдига котировките с всеки подскок през последните дни, а вече и при спад.
Само напомняме, че при решителните спадове от 85 на 67 долара, които имахме през лятото и през есента на две вълни, по нашите бензиностанции цените не претърпяха никаква промяна надолу.
Също така още веднъж посочваме, че дори при цени от 80 долара за барел на нефта, дизелът у нас струваше повече, отколкото преди 8 или 13 години години при 140 долара за барел, когато беше 2,50 лв.
В същото време, нека да се знае това, което пишем десетки пъти – останалите съставляващи цената на горивата са същите като при предишните кризи – акцизи, ДДС, данък печалба, който ЛУКойл така или иначе дълги години не плаща на нашата хазна. Странно е обаче, че при вдигане картелът взема само процента скок на нефта, няма предвид другите съставки, които в други случаи твърди, че били над половината от цената.
Абсолютно непростимо е мълчанието на държавния орган, който би трябвало още от лятото да е наложил многомилионни глоби и да е принудил картела да се съобрази с правата на потребителите и законите на страната – КЗК. Напомняме, че Комисията, чийто мандат БСП, ГЕРБ и ДПС удължиха в последните дни на старата власт с 2 години, е председателстван от майката на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и зам. на Борисов като кмет на София – Юлия Ненкова. Поне над изнемогващия и затънал в тресавище столичен градски транспорт да се беше смилила.
Другият ключов комисар в КЗК е пробутаната там, вместо да излезе в заслужена пенсия, Анна Янева – дясна ръка и зам.-министър при Тройната коалиция на Р.Овч., каквато е и ресорният вицепремиер Корнелия Нинова. Янева обаче е и обвиняема, заедно с Р.Овч. по дело за злоупотреби в енергетиката при съвместното им управление, което е на трета инстанция след две осъдителни за него решения.
Напомняме, че при два кабинета Борисов Р.Овч. беше представител на държавата в борда на Лукойл, а съпругът на Нинова е дългогодишен високопоставен служител на същия този руски монополист у нас.
На този фон звучи логично, че тя, която така героично и безрезултанто декларира борба и даже отправи заплахи към телекомите и производителите на олио, си трае по темата със „спекулата” при горивата вече 3 месеца, откакто е ресорен вицепремиер. Както си траеше и преди като уж опозиционен лидер.
Г-н премиер, използвайте я тази златна акция в ЛУКойл, не се молете на руснаците
Държавата България, продала на безценица по времето на Костов само за 105 млн. долара Нехтохим на Лукойл – 30 пъти по-евтино, отколкото бе приватизирана по-малка румънска рафинерия от ОМВ, формално има златна акция в комбината на монополиста на петролния ни пазар. Но вече 23 години не я използва. С нея би могла да блокира неодобрявани от нея решения или да налага добри за българите. Престъпление е, че не го прави.
Интересно е, че все още неин държател е зам.-министъра Първанов от кабинета Борисов 3, който уж беше подал оставка още преди 3 г. като един от основните фигуранти по скандала Апартаментгейт. 19 минути е писал по темата и може да бъде видяно на 19min.bg.
Въпросът е, премиерът Петков да наложи използването на тази златна акция, вместо да отправя молби и заклинания към Лукойл, при това с огромно закъснение, а не овреме, както го призоваваме вече 3 месеца, а преди това – лятото, когато беше икономически, сиреч ресорен министър. И да не слуша безпредметни и заблуждаващи обяснения, сметките са прости и ясни.
Проблемът с цените на горивата и особено на дизела не е болен само за над 3,5 млн. български шофьори. Всичките 6,5 млн. българи страдат, защото въпросните цени веднага, както виждаме – дори изпреварващо се калкулират в цените на всички стоки и услуги.
На глупавия аргумент, че бензинджиите плащат някакъв ДДС и акциз – а колко ли стотин милиарда крият годишно, които при скока на цените растат по число, което пък прави преизпълнение на бюджета, също има какво да се отговори. Много е просто – ако повече хора могат да използват возилата си и градския и междуградския транспорт не е в предсмъртен гърч, ако повече хора пазаруват повече стоки и услуги, приходите в хазната всъщност ще бъдат много повече от екстензивното пълнене с измама сега. Не е сложна сметка.
