Кой спира възраждането на хотел България и как 1 кв.м в София стигна €300 000?
Вече втора година ремонтът на хотел България не може да започне, а уникалната сграда, която тази година навършва 80, е сериозно заплашена. Причината е дребна, но съществена: сметчиците на хора, които искат да вземат сума като шестица от тотото срещу малко над сто квадратни метра.
Ето и цялата история:
2 години се забави ремонтът на сградата на Българската банка за развитие. Причината бе, че и тя като хотел България се намира на общ парцел с едни особени дребни собственици. Тяхното място не достига 300 квадратни метра и няма как да бъде признато за отделен терен, но те са превърнали дефекта в ефект.
В конкретния случай с банката на българското правителство, спорът е бил цифром и словом за 1 (един) квадратен метър площ, за който са поискани над 300 000 евро. Сигурно е най-скъпият квадратен метър в света...
За да се реализира целият проект за хотел България на световноизвестен лондонски архитект и по който е консултиран самият гений Жан Нувел, трябва да бъде отстранена едноетажната и неизползвана от сегашните притежатели постройка от 120 кв.м между имота им и банката. А сумата, която се иска, непрекъснато нараства и вече достига 3 милиона лева – точно, колкото голямата премия в играта 5 от 50 плюс 1 от 12 и като джакпота от 6 от 49.
Спирането на проекта за хотел България, получил вече одобрението и на Института за недвижимо културно наследство към Министерството на културата, и на главния архитект на София, е стопиране на инвестиция от 10 милиона евро и загуба на над 150 високоплатени работни места за млади и квалифицирани българи.
Изтъкват се всякакви съображения – уж сградата на ъгъла на ул. Дякон Игнатий и ул. Аксаков в сянката на хотела била паметник на културата – не е. Била многовековна – и това не е: оригиналната е била срутена от англо-американските бомбардировки, а тази е построена при соца. Даже не говорим за дизайн – да се сложи на големите, почти френски ретро прозорци pvc-дограма – това е доказателство за тотална липса на култура и неуважение към архитектурата изобщо, и към центъра на София в частност от страна на собствениците.
Понеже не сме от вчера и ни пука за нашия град, ще попитаме:
Кой изгони от малкото здание световноизвестния Хор Кавал, който десетилетия наред беше настанен там, за да може областен управител от ДПС да продаде на безценица – за 10 000 лева имота, за който сега се искат 3 милиона лева на свързания с посолството на САЩ частен Център за психологически изследвания?
Защо притежателите не се грижат за имота си, покрай който минаваме по няколко пъти на ден и забелязваме рушащата се мазилка, падналите корнизи и завеси отвътре, празното помещение, което практически не се използва?
Проучване на 19 минути показа, че за решаването на казуса има два варианта. Единият е подялба на парцела, при която ще бъде постигната справедлива и многократно по-ниска цена от исканата за нищожната отломка от 120 квадрата в момента.
Другият и много по-лесен вариант е хотел България да бъде продаден отново в сегашния си насипен вид.
Вече има и интерес от крупни български инвеститори – не, не е Гинка Върбакова, както сигурно си помислихте на първо четене. А са Братята Маргини, които са все по-активни в туризма, и със сигурност няма да се церемонят с никого за нищо.
Въпросът не е за дребните сметки на световнонеизвестната фамилия Инджови и каква невероятна цена биха могли да измислят, а е какво ще получи като резултат София на жълтите павета - какъв вид ще добие хотел България като една от най-знаковите сгради, част от най-забележителния архитектурен ансамбъл на Царя,най-централния столичен булевард.
Тъй като темата за състоянието на хотел България от години е следена от 19 минути и вече извоювахме той да не бъде надстрояван, ние няма да спрем да питаме всички засегнати страни – държавата, общината, собствениците, защото ни пука за нашия град.
И за България. Защото съдбата на хотел България прилича на съдбата на цялата страна: тъкмо някой пожелае да оправи нещата, и се намерят дребни търговци, не казваме търгаши, със своите още по-дребни сметки. Та стигаме до изречението, определящо цялата ни история: „И след това станало още по-лошо”. А може да стане по-добро...
Следва продължение
