Евробанката ще продължи да печата пари, но без инфлация: Лагард
Европейската централна банка не може нито да фалира, нито да остане без пари. Това важи, дори ако тя генерира нетна загуба с покупките на облигации за милиарди евро, каза председателката на банката Катрин Лагард по време на изслушване в Европарламента.
"Като единствен емитент на евро винаги ще можем да генерираме ликвидност, ако е необходимо", каза тя в отговор на въпрос на евродепутат, което в превод означава, че институцията „яко” ще печата пари.
„Финансови загуби, в случай че настъпят, няма да повлияят на способността ни да търсим и да поддържаме ценова стабилност", гарантира Лагард, за да се предпази от следващ остър въпрос – дали това печатане на огромни пари няма да доведе до ускоряване на инфлацията.
"Продължаваме да се сблъскваме със сериозни обстоятелства както от здравна, така и от икономическа гледна точка.
Пандемиите са изключително редки и непредсказуеми събития и следователно икономическата перспектива се характеризира с висока несигурност. В тази ситуация е ключово публичните политики да очертават ясен път напред и да вдъхват доверие на гражданите на ЕС. Добрите публични политики са това, което ще ни позволи да бъдем постоянни.
Въпреки че последните новини за ваксината изглеждат обнадеждаващи, неотдавнашният скок на случаите на коронавирус (б.р. всъщност, в родната й Франция, която бе рекордьор в това през последните 10 дни има трайна тенденция на спад) и свързаното с това повторно налагане на редица мерки за ограничаване увеличават и без това повишеното ниво на несигурност и представляват сериозно предизвикателство за еврозоната и глобалната икономика.
След силно, но частично и неравномерно възстановяване на растежа на реалния БВП през третото тримесечие, последните проучвания и индикатори сигнализират, че икономическата активност на еврозоната е загубила скорост през четвъртото”, обрисува мрачна картина Лагард.
Какво сочи още нейният анализ: слабостта в икономическата активност от началото на пандемията се отразява и на инфлацията. Ниските цени на енергията и временното намаляване на ДДС в Германия също я потискат.
Но слабото търсене, особено в секторите на туризма и транспорта, значителното отслабване на трудовите и продуктовите пазари, добавят допълнителен натиск.
„Общата инфлация вероятно ще остане отрицателна до 2021 г. Ключовата роля на паричната политика в тази ситуация е да запази благоприятни условия за финансиране за всички сектори в еврозоната, като предоставя подпомагане на икономическата активност и защита на средносрочната ценова стабилност. От значение са не само условията за финансиране, но и продължителността на политическата подкрепа. Запазването на благоприятни условия за толкова дълго, колкото е необходимо, е от ключово значение за подпомагане на разходите на хората, за поддържане на кредитния поток и за справянето с масовите съкращения.
Навлизайки във втората фаза на кризата, ние трябва да продължим със същия ангажимент. Както е казал Гьоте: „В сферата на идеите всичко зависи от ентусиазма, в реалния свят всичко почива на постоянство”, заключи Лагард.
"Досегашният отговор на кризата показа как паричната и фискалната политика могат да се подкрепят взаимно. Фискалната трябва да играе основна роля за засилване на търсенето в краткосрочен и средносрочен план, засилване на доверието и повишаване на растежа на нашите икономики по 3 причини. Първо, стимулите трябва да дойдат бързо. Второ, тя има важно секторно измерение, за което паричната политика не е правилният инструмент, а някои от инструментите, например кредитните гаранции, по своята същност имат фискален характер", казва Лагард.
„Публичните инвестиции и реформите, особено ако са насочени към средносрочни и дългосрочни предизвикателства като устойчивостта на околната среда и цифровизацията (б.р. България, за разлика от всички други 26 в ЕС не акцентира на тях, а на санирането в проектите си за новия План Маршал), могат да изградят мост към успешно и приобщаващо възстановяване. Не бива да мислим за двете поотделно - комбинирането на реформи с инвестиционни стимули има потенциал да повиши още повече растежа.
Двете заедно трябва да оформят бъдещето на нашите икономики и да гарантират, че те се адаптират към „новото нормално”, след като пандемията приключи. Пакетът на ЕС Next Generation EU, в който влиза и сума за възстановяване за 750 млрд. евро, трябва да започне да функционира незабавно. Пакетът обаче срещна през тази седмица съпротивата на Полша и Унгария. Затова съществува риск изплащането на средствата да се забави, дори ако има компромис”, прогнозира шефът на ЕЦБ.
