България стана шампион по корупция: EUObserver
Накрая България го направи. След години на състезание с Румъния, България официално стана безспорен европейски шампион по корупция. Това беше признато не от един, а от много различни международни институти и организации. Проучванията - като например на Transparency International - показват, че възприемането на корупцията в България е най-високо в Европейския съюз, пише EUObserver.
Според други критерии демокрацията в страната е застрашена. През 2019 г. Индексът за върховенство на закона даде на България същите оценки като Русия за корупцията на изпълнителната власт.
Може да се види чашата като полупразна или наполовина пълна.
Но е трудно да се отрече умението на настоящото правителство да поддържа лидерството в тази област пред всички други държави от ЕС. Дори в Декларацията за инвестиционен климат за България за 2020 г. Държавният департамент на САЩ заключи, че корупцията остава ендемична.
Като оставим шегата, хората вече повече от два месеца излизат по софийските улици в знак на протест срещу правителството и главния прокурор, който е обвинен, че е не повече от изпълнител на правителството на Борисов.
Протестите се потушават с необуздано насилие, полицейска жестокост, насочена както към гражданите, така и към журналистите.
Тези демонстранти се чудят къде са тези институции на ЕС, които трябва да се борят за по-демократична Европа. Отговорът на международната общност се свежда до дипломатически отговор, който заявява, че не ролята на САЩ или ЕС е да решават от името на България.
Тази позиция е малко изненадваща, тъй като спомените за широката международна подкрепа, получена за подобни протести през 2013 г., са все още свежи: френският посланик протестира сред демонстрантите срещу хватката на олигарсите в страната, прекъсването на финансирането от ЕС, посещението на Американски посланик при студентите, окупиращи Софийския университет, и най-общо казано - истинско изтласкване на България от международната общност.
Днес тези гласове са мълчаливи, докато ситуацията е в стагнация: например, въпреки реалната липса на значителен напредък по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), механизмът за надзор все пак ще бъде премахнат.
Според този доклад за CVM от 2019 г. Комисията счита, че България се е борила активно срещу организираната престъпност, отбелязвайки трайна положителна тенденция в институционалния климат.
Но въпросът е, че обвиненията срещу действащото правителство не се проследяват. Единствените твърдения, които са подробно разследвани от българската прокуратура (които са били заклеймявани многократно от Съвета на Европа като анахронична аберация), са тези, отправени срещу политически противници на управляващата партия.
Изненадващо е също така да се види, че ЕС третира обвиненията като еквивалентни на реална борба с корупцията, въпреки липсата на официална присъда от независим съд.
Всъщност само осъдителна присъда след независим процес може да бъде значим показател за реалността на борбата с корупцията - без да се споменава, че презумпцията за невиновност е основно право, залегнало в член 48 от Хартата на основните права.
Недостигът на върховенство на закона в една държава-членка засяга ЕС като цяло.
Протестите в България откриват дискусията дали върховенството на закона остава централната споделена ценност за всички европейци. Поради корупцията на високо ниво, държавните злоупотреби и липсата на съдебна независимост, България демонстрира, че националният контрол и баланс не работят.
Независимо от това, еврофондовете за България например не са спрени.
Когато националните гаранции за върховенство на закона вече не работят, отговорността на институциите на ЕС е да предприемат действия. Това беше потвърдено в неотдавнашен случай от Съда на Европейските общности, напомняйки, че в независимата съдебна система не само е установен стандарт в демокрацията, но е и правно задължение по отношение на член 19 от Договора за Европейския съюз.
Европа обаче само наблюдава как демокрацията увяхва в България.
Това не е това, което българите очакват, нито това, което заслужават за опит да се борят срещу системната корупция и остарялата концепция за държавата, изтласкани от политиците, носталгирани по отминала епоха.
Ако Европа иска да има смисъл на изток, тя трябва да отстоява твърдо демократичните ценности, които проявява, и да подкрепя легитимността на протестните движения в страни като България. Или ще се възприема само като лицемерно тяло, пише EUObserver.
