ИВАН ПАНЕВ
(12 ноември 1971 — 5 декември 1977)
Несправедливо забравен в наше време е кметът на София Иван Панев, чието 6-годишно управление на София ще бъде завинаги запомнено с реализирането на жилищните компекси „Люлин” и „Младост” и със старта на работата по изграждането на столичния метрополитен. „Панелните спални” в източния и в западния край на града са първите проекти тип „град в града” у нас, каквито после са разработени и в страната. Те заемат огромна площ и са планирани така, че да поберат население, колкото на голям областен център. Проектирани са така, че на определен брой жители да се падат съответен брой училища, детски градини, поликлиники, магазини, инфраструктура и транспорт. Именно това е и основната цел, поставена на 38-годишния пловдивски икономист, който поема управлението на столичния град.
Панев вече има опит в общинската администрация. Две години той е бил кмет на Пловдив и именно тогава се въстановява стария град, който се превръща в своеобразна артистична зона. От София, където има успешни мандати, той се връща да управлява родния си град и областта около него вече като първи секретар на БКП. А през 1987 г. ще дойде отново в столицата, за да бъде първи секретар на градската организация на управляващата компартия. През последните 11 месеца преди падането на Тодор Живков от власт е член на последния му ръководен екип – Политбюро на ЦК на БКП.
Други знакови обекти, останали от кметските години в София на Иван Панев са новата сграда на Централната жп гара на столицата и превръщането на булевард „Ленин” – днешното „Цариградско шосе” в скоростна градска магистрала. Благодарение на това и на изградената най-сложна оттогава и досега в София естакада при Феята, се отпушва в голяма степен тогавашният трафик в центъра като се изнася в източна и в южна посока към бързо растящите и развиващи се нови зони на града.
Панев обръща специално внимание на облагородяването на селата в околностите на столицата, които вече влизат в нейната територия, която е подразделена на 12 района. Любим негов обект е Панчаревското езеро, където се хвърлят много усилия за създаването на среда за рекреация на населението.
Работата за продължаващите да прииждат в София хора от провинцията е осигурена чрез изграждането на нови и нови заводи като оптико-механичния, телефонния, този за безалкохолни напитки и много други. Усилено се строят образователни и здравни заведения. Иван Панев постига 100% покриване на най-малките граждани в предучилищна възраст с места в детските градини на София, независимо от несекващия ръст на населението.
Хотелската инфраструктура прибавя нови луксозни обекти като грандхотел „София”, днес „Радисън”, най-голямото място за настаняване в София оттогава и до днес „Новотел Европа” – днес „Рамада”, парк-хотел „Москва”, започва строежът на Японския хотел „Витоша”, днес „Маринела”.
Друг символ на София, който през лятото на 2015 г.изчезва от улиците, за да остане само спомен, е автобусът „Икарус” от класическия модел „280”, който тръгва именно през мандата на кмета Панев. В началото има и сини, и червени „Икарус”-и, като първите са с 2, а вторите – с 4 врати за пътници. Вносът на будапещенските съчленени автобуси е само едно от доказателствата за една от устойчивите политики, провеждани от кмета Панев – на засилено сътрудничество и „обмяна на опит” с другите източноевропейски столици. Отново в онази епоха сред най-атрактивните места в милионния вече град са унгарският ресторант, сладкарница „Прага”, магазините на чешкия и немския център в центъра на града, като азиатската кухня дори е представена със заведението „Ханой” – плод на сътрудничеството с виетнамската столица.
Друга политика на кмета е по примера на Иван Иванов от 30-те и 40-те години, всекидневно лично да обикаля улиците и обектите в града, които следи ежедневно.
Панев, който напуска поста и се връща в Пловдив след противоречия с тогавашния първи секретар на Градския комитет на БКП Чудомир Александров, оставя на наследника си проекта и цялата подготовка за НДК и проектите за бул. България” и цялото преобразяване на тази зона от София.