АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ

След 4-месечно междувластие, кмет на София става един от най-младите хора, заемали този пост. Александър Каракачанов е столичанин по рождение. Навършилият 30 години философ от Софийския университет е представител на опозиционния СДС. Син е на генерал Каракачанов, заместник-министър на вътрешните работи при социализма. Завършил е средното си образование в Москва. Преди да стане кмет, работи в Института по философия на БАН и Националния център за изследване на общественото мнение. Съветник е в общинския съвет преди 10 ноември, а като един от основателите на Клуба за гласност и преустройство и съучредител на първия опозиционен Комитет за защита на Русе става един от естествените лидери на демократичната опозиция. Каракачанов е и един от първите зелени в България. На 11 април 1989 г. в неговия дом е учредена „Екогласност”, която организира първата и единствена демонстрация срещу режима на Живков в София преди 10 ноември 1989 г. След Голямата променя младият философ създава Зелената партия. Участва в Кръглата маса, на която опозицията и управляващата БКП договарят условията на прехода. Избран е за депутат във Великото народно събрание на първите свободни парламентарни избори след военния преврат през 1934 г. и е сред подписалите новата демократиччна Конституция през 1991 г..
Когато през есента на 1990 г. оглавява Столичния народен съвет начело на временна многопартийна администрация, обстановката е много трудна. Недостигът на стоки и пари е огромен. Налага се, за да има храна през зимата, наличните запаси да бъдат разпределени между гражданите посредством въвеждане на купонна система. Тази система съществува за кратко, докато в началото на 1991 г. правителството на Димитър Попов (не бившият кмет, а бивш председател на съда в София), освобождава цените, които скачат 2-3 пъти и със стоковия дефицит е приключено.
По време на мандата на Каракачанов, продължил само година, сред основните му дейности е преименуването на улици, булеварди и площади. Много от комунистическите названия са заменени от предишните си имена от царско време. Кметът Каракачанов се противопоставя на самоцелна приватизация на общински обекти и обявява първите открити търгове за недвижима собственост.
След като приключва кметския си ангажимент, Каракачанов се връща в парламента между 1997 и 2001 г. като депутат от листата на Обединението за национално спасение. Основен негов ангажимент е събирането и обнародването на списък на кредитните милионери, виновни за банковата криза от 1996 – 97 година в България, който реализира.