ГЕОРГИ СТОИЛОВ
(21 септември 1967— 11 ноември 1971)
Най-големият противник на панелното строителство става кмет на София през 1967 г. и остава на поста четири години. Георги Стоилов сяда в креслото на председател на СГНС от позицията председател на Съюза на архитектите, за да се катапултира за министър на строителството след успешното си пребиваване в общината.
Роден е на тогавашния Ден на София – 3 април. При това точно 50 години след обявяването на града за столица. Завършва гимназия в София. Висшето му архитектурно образование е от Москва. Специализира градоустройство в Париж и едва ли в неговата епоха има по-голям експерт, който да може да оглави общинската администрация.
Той става кмет скандално млад за нормите на социализма – само на 38-годишна възраст. Първото, което успява да извоюва е петкратно увеличаване на бюджета на София – от 400 милиона на 2 милиарда лева. Това, разбира се, става възможно поради факта, че годините от средата на 60-те до средата на 80-те са върхови за икономиката на социализма, благодарение на огромния износ за СССР и другите гарантирани пазари в Източна Европа и изключително изгодния внос на енергоресури и други суровини от Русия.
По време на управлението на Стоилов, за да бъдат настанени хилядите гости на Световния младежки фестивал през 1968 г., се изгражда жк „Дружба” по пътя от града към модернизираното летище „Враждебна”, което е разработено като международен хъб към Близкия Изток и Африка. От друга страна аерогарата поддържа изключително активни вътрешни авиолинии до Варна, Бургас, Видин, Русе, Силистра, Горна Оряховица и общото летище на Шумен-Търговище-Разград.
София се сдобива и с две от най-ценните си културни средища. Красива стара къща на ул. „Кракра” се обновява, разширява се с нови крила и прекрасна градина и се превръща в Дом на архитектите. А в част от двора на Софийския университет е изградена сградата, която всички познават по адреса й „Шипка 6” и продължава да бъде средище на Съюза на художниците.
Една от най-големите гордости на архитект Столиво като кмет е изработването на проекта за софийското метро с неговите 3 лъча. Те в общи линии отговарят на реализираните днес с едно голямо изключение. Вместо под тогавашния бул. „Ленин” – днес „Цариградско шосе”, един от градоначалниците – Софиянски, преориентира проекта от времето на Стоилов под бул. „Драган Цанков”.
Отново по време на управлението архитекта са планирани най-големите жилищни комплекси „Люлин” и „Младост”, които ще бъдат реализирани от неговия наследник в кметското кресло. Проектът е на арх. Кирил Бочков.
По този повод между Столичния градски народен съвет и ресорното министерство на строителството се води истинска битка. Архитект Стоилов е враг на панелите и настоява за въвеждането на други по-модерни технологии. Той иска да приложи европейския опит. На Стария континент по онова време вече се правят сгради чрез монолитно изливане на място. Това е по-лесна за изпълнение и не по-скъпа технология, по която доста по-късно са изпълнени комплекси като „Белите брези” например. ЦК на БКП обаче по онова време взема страната на министерството. Но и прави рокада. Кметът на София е преместен за ръководител именно в строителното ведомство.
Освен като градоначалник, Стоилов оставя следи в София и като архитект. Негов проект е революционната за времето си нова сграда на Българското национално радио. Обърната пирамида се гради, докато е кмет и се открива, когато е министър на строителството. Стоилов е автор на правителствения хотел „Рила”, също и на хотел „Орбита” в „Лозенец”, който днес е бизнессграда. Дори след 10 ноември 1989 г. архиктетът прави знакови сгради като централата на Ръководството на въздушното движение до летището. В страната също има много знакови постройки с неговия почерк – от най-големия хотел на Златни пясъци „Интернационал” до дома-паметник на връх Бузлуджа. Почетен гражданин е на София и е носител на най-високия държавен орден на България „Стара планина”.
Отново на Стоилов се дължи въвеждането на безкондукторно таксуване в столичния градски транспорт, който доста увеличава своята мрежа по негово време. Усвояването на Витоша като естествена зона за туризъм и почивка на гражданите и гостите на София също се развива при управлението на архитекта, като се изграждат спортният комплекс „Алеко” и хотел „Щастливеца”, заедно с друга туристическа инфраструктура в планината.
