Шопската салата оригинално е без сирене, идва с Т. Живков през 1956 г.
Поради големия интерес към втората позиция на шопската салата в допитването на Екопрограма за кулинарен символ на София, задълбахме в изключителната история на този продукт. Той се оказва връстник на идването на власт на Тодор Живков през 1956 г., сам по себе си също шоп, който остава на върха до края на 1989 г.
Интересно е, че според задълбочено изследване на историческия сайт bgspomen.com първото упоменаване на „шопска салата” в кулинарната литература и първото свидетелство за нея е от 1940 г., но при него в скоби на названието пише (лютеница) и рецептата си е за лютеница.
Изобщо, салатите навлизат в българското меню едва около и след Втората световна война в средата на миналия век и по никакъв начин нямат нищо общо със старата традиция.
И наистина, като наследници на шопски баби, допитването до тях показва, че по този край доматите са се изхвърляли, когато са зачервявали – смятали ги за развалени, негодни за консервиране, каквато е била основната им употреба и то главно в туршии и лютеници.
След основаването на Балкантурист с шеф бащата на Райна Кабаиванска, започва включването в т.нар. Червени рецептурници на туристическата фирма на салати, като през 1956 г. се появява шопската.
Нейната оригинална рецепта НЕ съдържа сирене. Изброени са съставките: обелени и нарязани на дребно чушки капия, червени домати и краставица, направени на ситни кубчета, малка и печена, а също белена люта чушка, кромид на тънки „филийки”, магданоз, олио и оцет.
Сиренето е добавено в края на 60-те години, но „белият калпак” (главният аксесоар на мъжките шопски народни носии) от настъргания продукт става истински хит след откриването преди половин век на гранд хотел София, сега Интерконтинентал, на жълтите павета срещу парламента. Там Тодор Живков вдига сватбата на дъщеря си Людмила с Иван Славков, а двамата после кумуват на същото място на Янчо Таков и Лили Иванова.
В менюто на гранд хотел София, който по онова време е най-луксозният в града и страната и е единственият, където на посетителите се сервират отделни прибори за всяко ястие, шопската салата е представена на немски за чужденците като „типично българска”.
Оттогава и досега всеки прочут гост на страната я приема за точно такава, за невероятно традиционна, и в интервютата на звездите неминуемо присъства произнасянето й със забавни леки затруднения.
През 1978 г. тя е институционализирана като кралица на родните салати в книгата Българска национална кухня, в чието второ издание от 1983 г. даже е и географски ориентирана към село Бусманци, Софийско.
Пиенето на ракия със салата, което днес смятаме за стародавно, също датира от тези не чак толкова далечни времена.
За разлика от други типични софийски и български продукти, шопската салата има широко географско разпространение в Източна Европа, което е логично, тъй като Балкантурист продава хотелските ни легла предимно в бившия соцлагер.
Така най-хубавата шопска салата, която сме опитвали е в сърцето на словенския Пиран, но не е лоша и в ретроресторантите в избите на стара Братислава. По бензиностанциите и кръчмите в Хърватия и на летището с романтичното име Шопен във Варшава също може да се намери и сме я откривали под вездесъщото й българско и софийско име.
Цялата история дава отговор и на щекотливата тема дали шопската салата не е просто открадната от гръцката? С тази разлика, че бялото сирене не е на парчета, а настъргано. Във всеки случай нашата е много по-богата и от комшийската, но и от кипърската. Тя пък представлява гръцката плюс листо маруля.
На другия логичен въпрос откъде иде тогава овчарската салата отговорът също е ясен – от тримуфа на шопската, която готвачите на Балкантурист използват за трамплин за производство на нови брандове с малки вариации и повече добавки, както се прави и в момента в държавите, където знаят, че кулинарният туризъм носи много пари.
Проектът на Екопрограма: Софийското меню – вкусните символи на столицата е реализиран по програма Европа на СО.
