Психопатия/лудост ли е лидерството?
Какво да правим с времето в карантина
Стартира официално предизборната кампания и това ще ни е основна занимавка, независимо дали сме в домашна или в офисна карантина - то други видове съществуване вече нямаме. Ето какви са нашите препоръки - лайфхакове, за да правим разликата между лидерите, както наричат политическите водачи в медиите.
"Вождизъм" се наричаше при соца, когато някой прекали със самочувствието, след като е бил облечен във власт. Оказва се, че тази морална постановка и тогавашно другарско обвинение, всъщност си е психическо заболяване. Така поне смятат съвременните социални психолози като Светлана Комиссарук от Ню Йорк. Тя нарича това нарцистично разстройство, което е следствие на получени в детството рани, като например усещане за недостиг но обич от родителите - недолюбени, недооценени хора. Обикновено за хората, които стават лидери, това е бунт срещу доминацията на бащата или майката, в зависимост от това дали са мъже или жени, от която са получили травми. Това е най-характерно за опозиционните лидери, особено за вечните опозиционери.
Компенсацията за проблеми в детството е основното обяснение за лидерската психопатия, което дава и класикът Адлер.
Най-добрият политически водач е психопат, смятат и учените от миналото, и съвременните умове в психологията. Това е и логично следствие на факта, че властта е абсолютната самота. Това е огромно психологическо напрежение.
Вманиачени във властта и лидерството си, водачите водят своята политика в зависимост от така наречения Прозорец на Овертън. Той най-общо дава представа докъде може да стигне един политик, докъде да се разпростре " с постъпателен дискурс" - с натиска си върху обществото. Доколко то може да допусне да изгуби свободата си, като му я даде, както описва положението Джо Картър.
Ситуацията с коронакризата в цял свят е идеален пример за изследване на това поведение, особено с последните идеи като вакси-паспортите след всички изолационни мерки, които са неприемливи за нормалността от психологическа гледна точка. Защото е категорично доказано, че "обществото формулира лидера/диктатора", както казва Комиссарук.
Тя посочва, че "тълпата е сбор от неврози, при който падат прагове и се образува зависимост - граници, които сами никога не бихме прескочили". Карантирирането и "страхуването" на обществото вече година чрез медиите играе на практика тази роля.
Такава ситуация е много удобна за разгръщането на границите по Прозореца на Овертън. Нещата се правят просто:
налага се филтър на информацията притъпява се чувството за манипулация поднасят се повече фалшиви новини всичко става една голяма лъжа
Неутешителното е, че според социалните психолози - класици и съвременни, един силен лидер/диктатор, се сменя от друга фигура/режим от този тип, както и да се представя публично такава промяна.
