Живеем в мозъка си, но мислим и помним в чувства с душа, както и животните: Акад. К. Анохин
„Ние живеем в мозъка си, а паметта е нашето Аз”, твърди прочутият руски учен академик Константин Анохин, който изследва именно общото и различното между мозък, душа, разум, памет и свързващото ги, което той определя като когнитум. „Мозъкът не е биологичен, а е психически орган, защото предлага ново ниво на организация – дава нематериален продукт, а не производство секрети като другите органи. От друга страна, той не би могъл да се развива без всички тях, които наричаме тяло. А това развитие е нещото, което пък определяме като памет, която запечатва чувствата и действията ни, а нейната основа е родствена – геномът.
Попитан от най-известния руски журналист и полемист Владимир Познер дали има разлика между ум и разум, академикът смята, че на практика това е едно и също. Опрезеля го като „високоредна организация на мозъка”, като „набор от способности – споменатия вече когнитум”.
И като „новата сила на организма – Платоновата същност, плодът на личната еволюция”.
„Умът/разумът е обратната ни връзка към света, което всъщност е главната функция на мозъка, в който е и съзнанието. То живее не в целия мозък, защото 2/3 от невроните са в малкия мозък”, смята академикът.
Според него основният проблем пред науката е връзката мозък – знание, започнат да се разглежда още през 80-те години от проф.Чомски в САЩ. Според определението, прието през 2012 г. на международна среща в Кембридж, това е свързващото звено между всички организми с нервни системи. Академикът обръща внимание, че не става въпрос само за животните и за птиците, но примерно и за октопода с 8-те, свързани в един мозъка.
Той твърди, че всички те имат „базово съзнание”, което не включва само възприемане – споменатата обратна връзка със света, не само мислене, което е другото име на това нещо, но и ЧУВСТВА, каквито имат и животните, и птиците и дори октоподът, разказва академикът пред Първи канал на руската телевизия.
„Когито не е мисъл, а е чувство”, коментира академикът прочутата сентенция Cogito ergo sum, превеждана като „мисля, следователно съществувам” – всъщност става въпрос за „чувствам”.
Тази идея е сравнително нова за човечеството – появява се през 1650 г. при Джон Лок, през 18 в. стига като разбиране до Германия, а следващия век и до Русия. Така целият Стар континент постепенно стига до идеята за Съзнанието и Аза. Обобщено от Фройд:”Когато напълно разберем какво е Съзнанието, то ще се промени и ще промени света”. Според бащата на психоанализата, чиято мисия в живота е изследването на част от него – подсъзнанието, това ще бъде
„Вторият удар по човешкото самолюбие след Теорията на Дарвин”.
Новите научни изследвания потвърждават това и вече знаем, че примитивната нервна система датира от 500 000 000 години, а за това време много животни са добили съзнанието на нашите деди – приматите – човекоподобните маймуни. Те изпитват, също като нас, любов, ревност, завист, болка, страдание, т.е. ИМАТ ДУША/КОГНИТУМ. И тя е основана на паметта – генитичната от наследствеността по веригата на развитието, означена още от Дарвин: съхраняване на информация и надграждането й от следващото поколение. Оттам идва и втората основа на паметта – развиващият се с прости стъпки мозък.
