Гладът е вреден за хората над 40 г. – риск за диабет, плюс негативна емоция: проф.д-р В. Дубинин
Веднъж глад – цял живот глад! Такава е връзката, която прави след дългогодишните научни изследвания на екипа си проф.д-р Вячеслав Дубинин от Москвския университет – най-авторитетния в Русия, който работи по връзката хранене – мозък. Примерите с гладуването и не продължаването с него, които водят до тежки последствия не само като тегло, но и като отпускане на ред заболявания – достатъчен е покойният Стефан Данаилов, опитал да се лекува така, са ясни. Но, освен физически, гладът има според професора и някои психологически последствия. Това е темата на нашия днешен лайфхак.
„Чувството за глад е негативна емоция”, категоричен е проф. Дубинин. „Рецепторите ни правят анализ и мозъкът не може реално и ефективно да се залъже, особено за дълго време, че е сит, когато е гладен. Просто няма как да се „договори” със съответните центрове на мозъка, че нещо малко или незначително като чай, малка ябълка и т.н. са същото нещо като достатъчни.
„Всеки трябва да е наясно преди да започне да прилага подобни режими: веднъж глад – цял живот глад, веднъж диета – цял живот диета”, категоричен е професорът, който дава представа за риска, който всеки поема, когато решава дали да пробва съзнателно този риск, за да има информиран избор.
„В историята гладът може да е бил двигател на прогреса, но съвременното общество ни дава възможност да не ни се налага да бъдем гладни, нито да рискуваме живота си, за да можем да се нахраним”, продължава тезата си той.
„За хората над 40-годишна възраст експериментите могат да бъдат опасни. Физиологически откриваме повишен риск от развиване на Диабет от втори тип и още доста заболявания. Но това далеч не е всичко. Пораждат се и психологически проблеми, свързани с негативните емоции, които гладът поражда, които могат от депресии да се развият и в заболявания”, представя резултатите от изследванията си професорът.
„Центърът на глада не ни „мъчи”, колкото центърът на дишането, на жаждата, на болката. Тоест, гладът не ни е жизнено необходим. Защо се е получило така ли? Защото храносмилателната система еволюира по-бързо от другите”, обяснява още проф. Дубинин.
