Как се точат парите ни през учебници, а помните ли онези за бедни от МОН и Просвета: Лукреция Бодурова
Понеже издателство Просвета – София сложи за шефка на фондацията си кумата на министъра на образованието, а той разправя, че в това няма никакъв конфликт на интереси, напомняме една история от началото на управлението на Красимир Вълчев на този пост. Историята с черно-белите учебници за бедни: подобна дискриминация звучи актуално днес покрай щатските вълнения, но е един от най-големите скандали в тази сфера в цяла Европа.
Тя не само трябва да бъде помнена, но и да се търси съдебна отговорност, че с нашите пари, от нашите данъци се плащаше за подобно кощунство, а 1 другар от борда на издателството даже бранеше в близки до него медии тази отвратителна подигравка с българите. ВСЯКО ТРЕТО ДЕТЕ В БЪЛГАРИЯ ЖИВЕЕ В БЕДНОСТ, това го забравят онези, които работят с големите милиони от джобовете на родителите, от чиито данъци върху заплати се вземат парите за учебници. А вижте по каква порочна схема се разпределят от МОН през директори до учители.
Лукреция Бодурова, бивш началник на сектор Учебници в МОН от 1998 г. до 2003 г., когато кръгът, който и до днес владее МОН чрез адреналинки и техните половинки, приятелки и приятели, я отстранява. Добавяме, че София Димитрова – тогавашната шефка на Средно образование в МОН по-късно става началник на фондацията на издателство Просвета – София, а кумата на министъра и съдружничка на съпругата му поема поста от нея – Мария Маргаритова, съпруга на председателя на Комисията за защита на потребителите.
ЗАЩО ЛИ ТЯ НИКОГА НЕ СЕ СЕЗИРА ЗА ТОВА ОТВРАТИТЕЛНО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО, ТОВА НЕМИСЛИМО ДИСКРИМИНИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ?
- Г-жо Бодурова, как ще коментирате приумицата на издателство Просвета да предложи учебници за бедни и богати – цветни за по-състоятелните семейства и черно-бели за „притеснените“? Тема, която, знаете, предизвика вълна от възмущение в обществото.
- Смятам, че това е недопустимо. Учебник, одобрен от МОН по определени изисквания, е недопустимо да има копие. Черно-белите учебници не съответстват на изискванията на процедурата за оценяване и не могат да бъдат разпространявани в системата. Това е нарушение на закона!
- Министерството обяви, че спира черно-белите учебници...
- Но защо въобще е позволило те да бъдат издадени? МОН трябва задължително да извършва контрол върху учебниците, които се издават и ще се разпространяват в системата. МОН се е превърнало в обслужващо звено на издателствата. От момента, в който поръча процедурата, до разпространението. И освен че ги обслужва, плаща почти двойно по-високи цени за учебниците с пари от държавния бюджет. Учебниците се плащат много по-скъпо от това, което струват в действителност. А ако издателство Просвета наистина е искало да разпространи този тираж с черно-бели учебници, то тяхната цена би трябвало да е с поне 50% по-ниска, отколкото тази на учебниците с нормални илюстрации, а не само с 30 на сто. Но дори и в момента цената на одобрените от МОН учебници не отговаря на действителната цена и МОН плаща едни грешни пари за учебници.
- Защо се допуска това?
- Защото наредбата е така конструирана, че да създава корупционни схеми. И тези схеми не са от вчера, те действат поне от 2002 година досега...:учителят дава оценка на учебник, който вече е отпечатан. Процедурата е корупционна и никой не се вглежда. В зависимост как издателствата са успели да си направят „маркетинга” предварително по училищата и да убедят учители и директори да харесат точно техните учебници. МОН, одобрявайки хипотетично 5 броя учебници по български език, е дало авторски права по закона. В МОН от 2002 г. досега всичко, което влезе, се одобрява, без да се проверява. Системата е пълна с непотребни учебни помагала, с учебници, които никой не търси. И за да могат издателствата да си избият разходите, те ги вкарват в цената, ходят по училищата един агенти, които непрекъснато принуждават учителите да купуват за децата разни помагала по какво ли не.
- Подкупват ли ги?
- Не е тайна, че всички директори и учители получават процент за това, че са предпочели учебниците на едно или друго издателство. Предпочитането на учебниците вече става предварително, тъй като по наредба учителите са задължени да оценяват учебниците, преди да бъдат пуснати в системата. Нещо, което е недопустимо. Тези учители и директори, които предпочитат определи издатели, го правят на базата на предварителен разговор с агент от издателството. Нещо, което е недопустимо. Притискат се родителите непрекъснато да дават допълнителни пари за някакви помагала. А това е съвсем ненужно, защото децата вече имат друг вид комуникация (б.р. както се видя от скандала с изпита след 7и клас в четвъртък, на който като „непознат текст” се падна текст от учебна тетрадка на издателство Просвета – София, „който има вуйчо владика, става поп”). Частните издателства в България, които в годините след промените изградиха своите структури, благодарение на некоректното отношение към институцията МОН, за която работят, е крайно време да разберат, че правилата се създават от институцията, която дава парите. Дотук някой си е позволил лукса да не съблюдава как те изпълняват обществената поръчка. Защото, ако някой тръгне да се рови в годините назад какви са били отношенията между МОН и издателствата, някои хора може да свършат и в затвора.
В почти всички издателства в момента работят основни бивши експерти от МОН. Например София Димитрова, която бе дълги години директор на диреция, Средно образование сега е в издателство Просвета и много други. В министерството те са лобирали активно и за учебните програми, и за процедурите по издаване на учебници. А после вече използват контактите си с директорите на училища за създаването на рекламна мрежа.
В момента МОН се занимава с това да събира тиражите на издателствата от училищата. Дирекция Учебници на МОН в момента е обслужващо звено на издателствата. Тя се занимава с това да предлага списъка с учебниците, да събира тиражите, да изпраща бройките до инспекторатите, да събира информация от училищата, да я представи в сдъвкан вид на издателствата и те само да отидат и да доставят учебниците. И накрая да им плати.
- Нещо като спедиторска фирма на издателствата, така ли?
- Да, много точно казано. Спиди-МОН.
- Може ли въобще да говорим за безплатно образование в България, както е записано в конституцията, при положение, че веднъж се краде от парите на данъкоплатците през МОН, втори път – се бърка в джобовете на родителите за частни уроци и трето – непрекъснато се доплащат някакви учебни помагала?
- По никакъв начин не може да се говори за безплатно образование в България. Това, че МОН плаща някои учебници за децата, не е безплатно образование. Ние сме член на ЕС толкова години и никой не отиде да разбере какви са практиките в другите страни. Всичко сме побългарили. А има дирекция Европейски проекти. Образованието трябва да бъде наистина безплатно за децата. Парите, които данъкоплацът плаща (б.р. 4 млрд. лв. годишно – 16 млрд. на мандат), при правилно разпределение могат да стигнат за всичко.
Анастас Добрев
