Ул. Лястовичка, успоредна на ул. Славей
Кокичета вече имаме, японските вишни и премиерските магнолии вече напъпиха, ала лястовичка не прехвръква над София - чуваме и виждаме само чайки, които пикират и крякат над главите ни, сякаш сме се слели с Бургас, морето и неговите трудови хора. Не, че половината Бургас не ни е дошъл като „неканен и нечакан гост“, както пишеше поетът от Банско, впоследствие също софиянец Никола Вапцаров.
Как да нямаме лястовичка? Имаме. Цяла улица в Борово така се казва, върви успоредно на друга 1 птичка, която пролет не прави – ул. Славей. И двете започват като локални между панелки и междублокови пространства – бивши градинки.
Но Лястовичка има своето нелогично продължение. Тя свърва на едно своеобразно площадче, и за да не пресече през затворен комплекс, където навремето живееше Таня Дончева, ако я помните, се устремява покрай друга панелка към ул. Ген. Ст. Тошев, на която кварталът си вика, както си е свикнал – Дойран, баш срещу поликлиниката.
