Старата църква завършва с прашоляк и от двете си страни
Старата църква е името на една от въздългите софийски улици. В единия й край наистина има черква – не е чак толкова стара, особено на фона на софийските храмове от 4-ти век.
Тя е и най-благоустроеното място на пътната артерия, независимо, че е в неасфалтираната й част, намира се до неовладяно пространство пред или зад – зависи от гледната точка – група неугледни панелни блокове. Пущинак! По-надолу по улицата се появява асфалт, че даже и нещо като площадче. Но то е прашно, заобиколено от коптори.
Пътят продължава с все по-лош асфалт към прекъсването му в другия край на улицата, която завършва, както и започва - в нищото, сред прашоляк, а в дъждовно време – калищак, със съборетини край минаващата наблизо жп линия. Героите на Смирненски и жилищните им условия са същите 1 век по-късно!
