Защо имаме ул. Минск, но не Лондон, Берлин, Рим и дори Букурещ?
Ако направим геополитически анализ на общинския гений кръстител на улици, то Доган беше прав преди 30 г., като каза, че пътят ни за Европа минава през Истанбул, понеже Цариградско шосе е най-големият и най-хубавият булевард в столицата – доста по-устроен от оставащия в сянката му бул. България. Бул. Русия нямаме, но на Московска е Столичната община, а Париж я пресича.
Тази тройка държави и досега са основните фактори около нас, включително по актуалната в момента мигрантска криза до границите ни, където Ердоган е водещ, Путин е дискретна, а в дует с него Макрон е недискретна опозиция. Германоориентацията явно е само в главите на политиците, понеже нямаме една улица Берлин, камо ли Мюнхен(дал парите на старта, за да има ГЕРБ) или Кьолн например. Нямаме и Рим, което сигурно е пропуск заради принадлежността ни към една Ос през Втората световна война.
По същата логика, като бомбардирали града ни с 2500 убити и 12 000 срутени сгради, англичаните се водят незаслужили за улица Лондон. Докато Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Прага, Будапеща си имат табели в София за означаване на локации. Че даже и Любляна, за разлика от Белград или Букурещ. На целия този фон, „може би е странно, може би е смешно“, както пее Васил Найденов, но в София имаме улица Минск.
Не е ясно дали е от любов на общинския гений кръстител към диктатора Лукашенко, на когото неговите хора викат Батька – Тате означава, въпреки че повече прилича на Бате... Борисов. Вярно, ул. Минск е в Люлин 9, което не е върхът на сладоледа. Та и не е дълга, нито е изцяло покрита с асфалт – 80% е с кално покритие като коларски път към една панелка, заобиколен с няколко съборетини.
