ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ НА 4 АПРИЛ 2021 Г.?
ГЕРБ
БСП
ДПС
Има такъв народ - Слави Трифонов
Изправи се! Мутри вън! - Мая Манолова и Триото
Демократична България
Републиканци за България - Цв. Цветанов
ВМРО
НФСБ - ВОЛЯ
АТАКА
Възраждане
България на труда и разума - БТР
Други
Не съм решил/а
Няма да гласувам

резултати
FACEBOOK

Как незаконно източват Соф.вода през фирми на Веолия, а разходите вдигат цените за софиянците: Френските медии

„Групата Веолия придобива концесията за водоснабдяване и канализация в българската столица през 2010 г., ставайки мажоритарен собственик на компанията Софийска вода със 77,1%, а останалите акции са на Столичната община.

Това не е първото публично-частно партньорство на българската столица за водоснабдяване на потребителите и пречистване на водата.
Още през 1999 г. градът подписа договор с британската компания United Utilities, въпреки гражданската съпротива, която преди това предотврати подписването на договор със SAUR през 1997 г.

По това време медиите показват широкото недоволство от управлението на концесията от United Utilities, увеличение на цените и липса на обновяване на инфраструктурата.

Наблюдение, при което аргументите в полза на приватизацията неизменно се разпадат.

Освен това има многобройни нередности в сметките на компанията, разкрити от публикуването на одит на Софийска вода от 2005 г . Сред тях са лични разходи на частни лица, отчетени като „инвестиции“ във финансовите отчети на компанията, многобройни нарушения на клаузите, предписани от общината в концесионния договор, прекомерни заплати за ръководителите на дружеството (25 000 евро при средна заплата от 500 евро на месец за жител на София).

През 2011 г. разочарованието на гражданите беше политически изразено от опозиционните фигури от два полюса –  леви и крайно десни . Те успяха да съберат близо 60 000 подписа за организирането на референдум за съдбата на Софийска вода и нейния контрол.

Изправена пред заплахата от референдум, общината реши да разкрие клауза в концесионния договор, непознат досега на обществеността и споменаващ риска от големи глоби, които градът трябва да плати в случай на предсрочно прекратяване.

Клауза, валидирана през 2008 г. от тогавашния кмет и настоящ премиер Бойко Борисов.

Опозицията отстъпи и референдумът, първоначално планиран за 2013 г., никога не се състоя.

За Георги Медаров и Дейвид А. Мак Доналд, автори на статията Следприватизационни борби за водата в София, публикувана през 2019 г. от  Walter Alternatives, провалът на референдума допринесе за развитието на бурна вълна от протести през същата година.

Тези протестни вълни обаче не смекчиха нито ценовата политика на Софийска вода (увеличение на цената на водата с 68% от пристигането на Веолия до днес), нито дори особено агресивната й търговска стратегия.

Голяма част от поддръжката, в която Веолия инвестира, се осъществява с поръчки към фирми – изпълнители на ремонти, инженеринг или строителство. Софийска вода ги възлага по Закона за обществените поръчки, защото управлява обществен ресурс.

Една от фирмите, на която Софийска вода възлага такива поръчки се оказва свързана с нея, и респективно в групата на ... Веолия. Става дума за компанията САД С.А. Клон България с основен акционер ВЕОЛИА О КОМПАНИ ЖЕНЕРАЛ ДЕ-З-О, представлявано от Антоан Фреро (Франция).

Веолия държи над 99 процента от акциите на САД С.А., а всъщото време контролира Софийска вода. Така в продължение на 8 години САД. С.А. печели 9 обществени поръчки за монтажи и ремонти на водопроводи и канали за милиони левове от сметките за вода на гражданите на София.

Понастоящем „САД С.А.в обединение с няколко фирми“ изпълнява поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нов метан танк – съоръжение за преработка на утайки, натрупани при пречистване на водата, в метан. Обемът на метан танка е 7 000 м3, а работата по изграждането му струва близо 6 млн и 400 хил. лв, пише в договора с обединението от фирми с участието на САД.С.А.

Втората неприключила обществена поръчка с участието на САД С.А. е Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община – Зона 1, 2 и 3“, което означава цялата площ на града и кварталите му. Стойността на тази поръчка е посочена под формата на единични услуги и стоки в договора между двете свързани фирми, а цялата предвидена работа надхвърля 1 млн. лв.

На практика печалбите на САД. С.А. от всички дейности по тези и приключилите обществени поръчки на Софийска вода остават в групата на собственика Веолия.

Свързаността между възложителя Софийска вода и изпълнителя на същите поръчки САД С.А. поражда съмнения за нерегламентирани уговорки и нелоялна конкуренция.

Плащанията по поръчките към САД. С.А. се отчитат като разходи на Софийска вода в мрежата на София и стават фактор за определянето на цената на водата, докато същите тези „разходи“ се връщат като печалба в групата на Веолия, тъй като САД. С.А. е 99 % собственост на Веолия.

Ролята на разходите и инвестициите, които Веолия и Софийска вода правят при образуването на цената на кубик вода за гражданите е ключова и това е видно както от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, така и работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в България.

Любопитен факт е, че в България тази свързаност дълго време не е била отбелязана като публична информация в търговските регистри. До средата на 2019 г в официалния не български търговски регистър за САД. С.А. клон България е отбелязано, че е част от френското дружество SADE – COMPAGNIE GENERALE DE TRAVAUX HYDRAULIQUES, но не е отбелязано, чия собственост е то.

В графата „собственост“ пише единствено „чуждестранен собственик“. В онзи момент и години наред преди 2019 в България не е съществувало законово задължение за обявяване на действителни собственици в Търговския регистър и свързаността е могла да се види единствено във френските търговски регистри. Там ясно пише, че компанията VEOLIA EAU – COMPAGNIE GENERALE DES EAUX държи 99, 42% от акциите на SADE – COMPAGNIE GENERALE DE TRAVAUX HYDRAULIQUES.

Едва в средата на 2019 година, когато в България публикуването на чуждестранните собственици става задължително, тази информация е качена и в българския Търговски регистър.

Няколко месеца по-късно в българския клон на САД. С.А. започват съкращения на служители, а изпълнителният директор на компанията Арно Селер е преназначен на мениджърски пост във Веолия.

След покана на Биволъ към Софийска вода да обясни свързаността, оттам уточняват, че спечелените обществени поръчки на САД.С.А. за последните 8 години са „само 9 от общо 24, за които те са били кандидат”.

Спокойствието и увереността на Софийска вода и “Веолия”, че тази свързаност на фирми няма проблем със закона идва от факта, че до 2018 година българският закон за обществените поръчки не е задължавал възложителите да отстраняват фирми, с които имат общ собственик, коментира адвокат Лора Георгиева от Антикорупционния Фонд.

Не така обаче стоят нещата с обществените поръчки, проведени и започнати в периода след 2017 г. до днес, казват експертите от АКФ.

Споменатата вече още незавършена обществена поръчка от 2018 г на стойност над 6 милиона и половина лв. е възложена, когато е в сила нов, изменен Закон за обществените поръчки в България. Според него възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен. (чл. 54 ал.1 т.7 от ЗОП) „Конфликт на интереси” има, когато възложителят на обществената поръчка, негови служители или наети от него лица извън неговата структура имат интерес, който може да води до облага и може да повлияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка, казва същият закон.

При възлагането на обществена поръчка Софийска вода АД като възложител е следвало да прецени, че при САД С.А. – Клон България е налице конфликт на интереси, казват още Георгиева и Желева в своето правно становище. Дори според закона в конкретния случай не е задължително облагата от цитираната поръчка за над 6 милиона лева да е доказан факт, казва адвокат Георгиева.

За цялата концесия за водоразпределителни и пречиствателни услуги в София цената на тези услуги за потребителите в крайна сметка ще се увеличи с близо 536% за период от 20 г. Това е далеч от обещанието на концесионера да направи цените по-достъпни за жителите на българската столица.

От 2013 г. Веолия и неговата Софийска вода вдигат цената на водатадо 2, 93 лв. за кубик, като обещават определени инвестиции в подръжка и подобрения на водопреносната мрежа на София. Миналата 2020 г. продаваха на гражданите за 2,76 лв. на кубик, през 2019 г. цената е 2, 58 за кубик. За 2018 г. водата по тръбите е струвала още по-малко – 2.31 лв, но повече от 2017, когато цената е 2.15. През 2016 г. е 1, 82 лв. на куби, докато през 2015 г. е едва 1, 76 лв..

Все още има значителен процент на изтичане на вода около 48% през 2020 г. 4 години преди края на тази концесия изглежда под въпрос Софийска вода да успее да изпълни ангажимента си да намали загубата на вода в града до 16% до 2025 г.”.

Статията е създадена от Биволъ в сътрудничество с френската медия BastaMag с подкрепата на фонда Journalismfund.


Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени