548 млн.лв. вход за чакалнята на Еврозоната, където ще бъдем поне 3 години
"Ако всичко се развива както е в нашите глави, до моя рожден ден всичко трябва да е приключило", каза за влизането на България в чакалнята на Еврозоната и в Европейския банков съюз преди дни финансовият министър Горанов на брифинг в Министерския съвет, без да уточни, че е роден на 30 април.Ние пък напомняме, че според официалната програма на правителството по въпроса влизането ни трябваше да се е случило още на 1 юли тази година. Още по-хубавото е, че никой не обяснява каква е причината за забавянето и дали не е поредното неминаване на стрестест – този път европейски, на Инвестбанк?
Срокът не зависи от нас, а от финансовите министри от Еврозоната (обединени в Еврогрупата), както и от новите шефки на Европейската централна банка и на Европейската комисия - французойката Кристин Лагард и германката Урсула Фон дер Лайен – и двете спуснати там от „близкия приятел“ на България Еманюел Макрон, което не е добре за нас. Но поради неуредиците около съставянето на новата Еврокомисия и Брекзит сякаш кандидатурата на страната ни изпадна от дневния им ред, пише banker.bg.
Заложеният от Горанов срок все пак донякъде съвпада с прогнозите на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Преди месец Кьоних обяви, че България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година. Европейците обаче със същата убеденост прогнозираха, че същото може да стане и до 1 юли 2019 г., който отмина безвъзвратно преди повече от 4 месеца.
Елке Кьоних беше първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.
Присъединяването ни към валутния съюз има конкретни финансови измерения - става дума за вноска от 548 млн. лева. Тези средства ще се ползват за спасяване на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе разписано още през април с промените в Закона за преструктуриране на кредитните институции.
Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден през 2015 година. Досега в него са натрупани 548 млн. лева. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години - общо 248 млн. лева.
Страната ни изрази официално желанието си за присъединяване към ERM II юли 2018 г. Процедурата включваше организиран от ЕЦБ преглед на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк, която не го мина, както през 2016 г. не мина българските стрес-тестове, а после ужасно закъсня с изпълнението на наложените й мерки. Сега, при европейските стрес-тестове й бе наложена корекция от 52 млн. евро, което е огромна част от капитала на малката банка, замесена от чужди институции и медии в огромни скандали с пране на пари от мошеническата мрежа на израелския измамник, наричан Вълка от София с група руснаци и на режима на Венецуела, за което я погнаха чуждите служби на САЩ, Германия, Австрия и нашите.
Защо го пишем? В свое становище от декември 2018 г. Еврогрупата призова българските власти "да извършат задълбочено реформите в областта на съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност, предвид тяхната важност за стабилността и целостта на финансовата система".
Правителството и БНБ категорично заявяват, че желаят едновременно присъединяване към ERM II и към Банковия съюз. Стандартният престой в "чакалнята на еврозоната" е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи, както от стриктното изпълнение на Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция - сближаване на доходите ни и на жизнения ни стандарт със страните от еврозоната. Точно затова може да се предположи, че България ще остане по-дълго в ERM II от стандартния срок от три години.
