Какъв ръст? По-нисък е от инфлацията
3,7 процента годишна инфлация при 3,1 на сто ръст на икономиката, при това по стъкмистиката на НСИ, при реално поскъпване на живота от 11% според синдикатите през 2018 г. Има ли растеж изобщо? Отговаря известният икономист Румен Гълъбинов, който дава предвиждане за тази година:
„Прогнозата ми е за икономически ръст под 3% и инфлация над 3% в България през 2019г. До края на годината поскъпването ще надвишава ръста на икономиката и това не е добре. Инфлацията повишава изкуствено БВП, но намалява покупателната сила на парите и реалните доходи на населението. Положението в енергетиката е плачевно и идва поскъпване на тока. Отсега се залагат и множество мини за увеличение на цените и издръжката на живота.
Така ще се завърти спиралата за последващо увеличение на инфлацията и през следващите години. Инфлация не се бори административно, а са необходими реформи. Иначе ще продължи да изяжда доходите на хората и реално да намалява покупателната способност на всеки от нас. Какъв избор от средства ще използва управлението на държавата зависи от нейните приоритети. Но замразяването на цени и механичното вдигане на доходи не го препоръчвам.
Затова трябва да се използва дефлатор, който отразява отношението на номиналния спрямо реалния БВП. Т.е. представлява превръщането на номиналните величини в реални, като по този начин се отчита инфлацията и инфлационното покачване на цените. Така номиналният прираст на БВП се разграничава на реален и инфлационен.
НСИ, обаче, не обявява дефлаторите, които използва и се оказва, че дефлатора на НСИ няма много общо с ценовите индекси. На теория индексът на цените би следвало да е по-близък като динамика до дефлатора на БВП, но на практика, корелацията е много слаба. Всъщност такова сериозно разминаване между дефлатора, от една страна, и ценовите индекси е повод за НСИ да даде обяснение защо се получава така, дори вземайки предвид различните методологии.
Оладяването на инфлацията в България след изборите изглежда все по-трудно осъществимо. Това може да доведе до пpитecнeния зa зaбaвянe нa pacтeжa или пъĸ зa paзxлaбвaнe нa фиcĸaлнaтa диcциплинa. Рискът от продължаващо повишаване на цени и инфлация е против намеренията ни за членство и в Еврозоната”.
