300 000 боледуват годишно от грип у нас: МинЗдрав.
Грипът и другите остри респираторни заболявания (ОРЗ) са най-често срещаните инфекциозни болести.Те се причиняват от голям брой различни микроорганизми, преобладаващата част от които са вируси. Сред тях особено място заемат грипните вируси тип А и В, чиято непрекъсната еволюция е причина за ежегодната поява на нови епидемични щамове, срещу които населението няма имунитет.
Характерна особеност на грипа, която го отличава от останалите ОРЗ, е способността за бързо и мащабно епидемично разпространение. В продължение само на няколко (най-често 4 до 6) седмици е възможно да преболедуват от 5 до 30 на всеки 100 души население, сочат данни на Министерството на здравеопазването.
Грипните епидемии закономерно се съпътстват и от повишаване на смъртността, свързана директно с грипа, с придружаващите го усложнения (напр. пневмония), а също така и с провокираното от грипа обостряне на някои хронични заболявания. Значителни са и икономическите загуби, породени от разходите за домашно и болнично лечение и от нереализирания обществен продукт поради масовото засягане на лицата в трудоспособна възраст.
Данните от дългогодишни наблюдения над грипа и ОРЗ сочат, че тези инфекции са сериозен проблем за България.Само в областните градове всяка година се регистрират средно около1 400 000 случая на респираторни заболявания, които съставляват до една трета
от всички случаи с временна нетрудоспособност. По време на грипна епидемия заболяват не по-малко от 250 000 - 300 000 души, което означава, че една пета от всички случаи на ОРЗ през годината се концентрират в рамките само на няколко седмици.
По-тежките грипни епидемии винаги са свързани с повече и по-тежки усложнения. Дори и при относително по-малко интензивни епидемични подеми броят на пневмониите (най-честото усложнение) е значителен. За периода 1995-2000 г. в България са били хоспитализирани поради пневмония общо 306 373 души (средно 51 062 годишно). Най-много – 61 167, са през 1996 г., когато и грипната епидемия е била най-интензивна.
Данните сочат, че независимо от наличието на доказали своята ефективност и безвредност ваксини грипът продължава да бъде съществена причина за висока заболяемост и смъртност,особено сред лицата, отнасящи се към високорисковите групи, процентът на имунизиращите се сред които е все още незадоволителен.
Недооценяването на профилактичните възможности на грипните ваксини и значението на ежегодната имунизация в голяма степен се дължи на липсата на достатъчно информация за същността на заболяването грип и последиците, свързани с него.
Поради факта, че клиничните симптоми на грипа са много сходни с тези на останалите ОРЗ, терминът "грип" често се използва неправилно за обозначаване и на голям брой други инфекции на горните дихателни пътища, причинявани от аденовируси, парагрипни и респираторно-синцитиален вирус, както и от микоплазми, хламидии и др. Това, което отличава грипа от споменатите инфекции, протичащи като правило по-леко, е честотата и тежестта на усложненията, високата смъртност и несравнимо по-високата заболяемост.
Напредналата възраст и наличието на хронични заболявания са основните рискови фактори, предразполагащи към възникване на усложнения. В резултат от преболедуването от грип най-често се засягат долните дихателни пътища (бактериални, вирусно-бактериални и чисто вирусни пневмонии), а придружаващите хронични заболявания се обострят. При повечето болни, особено при лицата от високорисковите групи, възникналите усложнения налагат продължително лечение в болница.
Намаляването на случаите с тежки форми на грип, усложненията и преждевременната смъртност, а като последица - намаляване на нуждите от специализирана медицинска помощ и медикаменти, особено антибиотици, са основните цели, които си поставя ваксинопрофилактиката на грипа.
Съвременните противогрипни ваксини притежават необходимите качества за постигане на тези цели. Те предпазват от заболяване 70%-90% от имунизираните здрави лица на възраст до 65 години. При стари хора, лица с хронични заболявания или имунен дефицит, които по-трудно изработват защитни антитела, имунизацията има защитен ефект по отношение на евентуалните усложнения, налагащи болнично лечение в 50-60%, а по отношение на преждевременната смърт - в 80%, т.е. и при тези рискови пациенти ваксината е най-сигурното съвременно средство срещу грипа.
Ежегодното прилагане на противогрипни ваксини се препоръчва от СЗО. Грипната ваксина може да се прилага заедно с други инактивирани и живи ваксини. Тя е съвместима и с ваксината, предпазваща от пневмококова пневмония, като и двете се инжектират едновременно, на различни места.
Ваксините за предстоящия грипен сезон 2004/2005 г.
съдържат следните грипни щамове:
Нова Каледония (H1N1)
Фуджиян (H3N2)
B/Шанхай
Имунизация се препоръчва за следните групи от населението:
1. Лица с повишен медицински риск:
- възрастни над 65 г.
- живеещи в домове за медико-социални грижи и пациенти в лечебни заведения за хронично болни.
- възрастни и деца над 6-месечна възраст с хронични заболявания (сърдечно-съдови; белодробни, вкл. бронхиална астма; метаболитни (вкл. диабет); хемоглобинопатии; имуносупресия, вкл. медикаментозна или свързана с HIV)
2. Лица, които са в контакт с високорисковите групи:
- медицински персонал,
- служители в домове за медико-социални грижи и лечебни заведения за хронично болни, които имат контакт с пациентите,
- социални работници, които посещават домовете на лица от високорисковите групи,
- членове на семейството, вкл. деца, които живеят заедно с високорискови лица.
3. Всички здрави лица над 6-месечна възраст могат да бъдат имунизирани срещу грип с цел да се намали рискът от заболяване (особено такива, при които професията предполага много контакти, студенти, ученици, живеещи в общежития, деца, посещаващи детски заведения).
Източник: Министерство на здравеопазването, 2004 г.
